Тъга

Тъга

    Недоизплаканото в нас не е влагата на тъгата, а сподавената страст на несподелената Нощ. То е извора без поток... и реката без бряг. Другари са му облаците без дъжд и небето без птици. Любовник му е хоризонта допрял устните на синьото и тъмнината в огъня на прощалната целувка. 
     Недоизплаканото в нас не принадлежи на земята. Тя обича кръвта и жертвата и се плаши от чистотата на невинното. Земята е сплетница. Обича шумното и драмата на ровещите се из нея страсти и се плаши от тишината на покоя. Това, което за нея е края и смъртта, за душата е началото на завръщането...заченато от неизплакана тъга...