Къде си..
Ръка прокарвам, въздуха рисувам
във синьото ми погледа трепти
усмихвам се, по нощите будувам
до мен си някъде, докосвам те дори
макар невидима със теб флиртувам
възможна си, но разни сме съдби...
Със всеки звук и нота те римувам
във всяка глътка жаждата си ти
забравям все че вечно те сънувам
и милост търся в тъжните зори
прегръдката усещам и продумвам:
Не си отивай... тука остани...
Ръка прокарвам, въздуха рисувам
дъжда ме къпе с твоите сълзи
не мога все на жив да се преструвам
сърцето все в очакване да бди
от първа глътка въздух те бленувам
последната кръвта ми ще смири...
Няма коментари:
Публикуване на коментар