Психоанализа на Духовността

Психоанализа на Духовността

/ анамнеза на заболяването / 

Чисто демографската експлозия и пандемия на феномена Духовност и неговите биологични трегери, пробили интернет пространството и социалните мрежи с пъстри имена от други светове и бълващи духовна беседа след духовна беседа, правят този своеобразен анализ повече от необходим. 

Нека не отчитаме библейските откровения с техните апокалиптични предизвестия на “последните дни”, в които Земята ще се напълни с лъжепророци, за състоятелни. Зад тези “откровения” се крие една друга “импортирана” духовност - тази на Месианството и сектантсвото. Точно там се заражда и онази тъмна “духовност”, завъртяла месомелачката в Кесаревото с радиоактивността на мистката и окултизма, тази най-гнусна и извратена форма на общуване с “Небесата”. 

Но нека се върнем на Белите Рицари, с армадите почитатели и фенове, проповядващи Духовност. Тук се налага бърз семантичен анализ на понятието Духовност, за да дадем основа за по-нататъшни разсъждения. 

Етимологията става ясна от корена "Дух". Ако приемем Духа като нещо със собствена субстантивност, консистентност и автономност, тогава понятието Душа остава някъде на заден план с разклатена състоятелност, но това е друга тема. Транслингвистиката ни подсказва, че Спирит / Дух произлиза от арабското „Алкохол“, което донякъде обяснява въздействието на думата Дух върху нейните фенове. Опиянението от тази „субстанция“ и изходната зависимост лесно се обяснява с този логосен аналог. 

Духовността би трябвало да означава стремеж към състояние на Дух / опиянение /, което да притежава и неговите характеристики, а това, което знаем за него от Окулт - Езотеричните апостоли е, че той е:
1. Високо енергетивно - вибрационно състояние на ефирна материя с организирана автономна структура и “воля”, каквото и да означава тази воля.
2.Състояние на безвременна и бепространствена съзнателна дейност, вързана за цялото тук и так и сега и в минало и в бъдеще и независима от груби материални субекти. Най-късно тук се пали червената лампичка за липса на формална логика с въпроса: Възможна ли е съзнателна дейност извън усет за пространство и време и не е ли Съзнателната дейност рожба на колабиране на тези структури? 
3. Част от светата Троица, където Дух с императив Свети остава неуловен и без дефиниция между Баща и Син...

Профетите на Духовността използват изключително пластично и гъвкаво тези понятия. От тях научаваме, че Духът можел да проникне навсякъде и той е в нас, но пътят към него е дълъг и трънлив. Но нека оставим Понятията на тази манифактура от символични полуфабрикати за бързо душевно ( опппп съжалявам - духовно ) хранене. Тема на този анализ са Трегерите на Истината за Духовността, която била Абсолютна и Единствена, всепроникваща, изначална и светла... и така обединени тези абсурди раждат нов хибрид на унивесална религия, където отново ще се търкалят главите на тези непобралите Абсолюта в черепите си. 

Да продължим с белезите за лъжепророчество и Фейк Духовността, давайки формално-логически лакмус за това. Използването на следните езикови структури и понятия трябва да палят лампата на скенера Лъжедуховенство / Мошеници:
1. Разсъждаване в стриктни категории като Добро/Зло, Черно/Бяло, Правда/Неправда и прочее полярни схващания. Естествено Субектите на Духовно Израстване са БЕЛИ, ДОБРИ И ПРАВДИВИ и трябва да се БОРЯТ с Любов ( следващия голям булшит ) срещу Тъмната и Зла страна на Човешкото проявление, което е и персонализирано в нещо като Сатана, Дявол, Паднал ангел, Бен Йозеф, Бен Давид, Ташунко Сапа, Арсен Люпен, Сталин или Рузвелт… или Том от „Том и Джери“. 
2. Переодичното и ритмично мантриране / припевно повтаряне / на понятията: Светлина, Вечност, Безкрай, Любов, Топлина, Братство, Абсолют и прочее абстрактни алабаламизми.
3. Дълги уводни „разяснения“ на това: колко е лош света, колко е паднал и грешен Човек, как живеем в тъмна епоха и време на разпад, декадентност и дегенерация. Как има лош и тъмен Елит опитващ се да свитне и пороби човечеството. Как Човек е жертва и му трябва спасение и как по рождение е или напълно чист и в последствие се измърсява или е роден грешен и покварен. 
4. Увод за бързо решаване на проблемите от точка 3-та: Повярвайте ми, аз познавам един, който познава един, който познава един / до безкрайност /, който е знаел решение на проблемите и е говорил директно с Бог!
5. Субектът декларира, че: Е стъпил на Правия Път и това е спасило живота му. Разказва дълъг роман / разказ в стил Падение / Небесно Осенение / Възход. Леко дочува гласа на Бог, но за сметка на това силно е радиоактивно облъчен от Любовта на същия.
6. Използване на полуистини, недоказана фактология и хаотично цитиране на класическите Свети Писания. 
7. Говорене от 1 во лице единствено число и липса на уклонности и релативитети от типа: Според ( едикой си ), Предполага се, че… , По всичко си личи, че… , Би трябвало използвайки тази логика… , Ако имаме доверие на ( едикой си, едикакво си, едизащо си…)
8. Претупване на информация, която е основа на изнасяната теза и впускане в детайли изискващи само абстрактни и мистични обяснения. 
9. Порой от повърхностна ИНФОРМАЦИЯ, разгъната в широк спектър, наводняваща съзнанието на слушателитте. 
10. Даване на дългосрочни решения на всеобщи проблеми, изнесени в близкото/далечно бъдеще с префикс: „Вярвайте!“.
11. Задължително ЯДЕНЕ или НЕЯДЕНЕ на НЕЩО.
12. Много задължителни НЕЩА.
13. Много СВОБОДНИ неща ( най-вече ЕНЕРГИЯ ).
14. Многопластово и замаскирано изнасяне на тезата за „Безплатния Обяд“. С малко усилия - максимум урожай. ( Това е главното кюспе - захранка )
15. Носене на специфични „духовни“ имена и псевдоними, по възможност по-ексцентрични и непознати.
16. Изнасяне на главната ТЕЗА и концепция: РЕИНКАРНАЦИЯ, прераждане, самсара, спасение, избавяне, освобождение, помилване. 
17. Поднасяне на главна СТРЪВ - абстрактния и формално - логичен абсурд: СВОБОДА. ( Да говорим и споменаваме това понятие, изправени пред факта, че сме закотвени в 15 километров гравитационен кладенец, това е наглост и безочие парекселанс )
18. Даване на универсален ключ / отварящ далечна невидима порта / за избавяне от Страданието.

  НЛП-то ( невро-линвинистично програмиране ) от страна на Гурутата и Профетите на 21-то столетие е по-примитивно от това на събратята им от миналото столетие. Това донякъде се дължи на „новия духовен консумент“, който в синхрон с хипер консументността на модерния човек не гледа какво „слага в устата си“. Плюскането на Полуистини е правопропорционално на токсичните и без никаква хранителна стойност полуфабрикати по СУПЕРмаркетите и  съизмеримо с тяхното въздействие, но вече в областта на психоменталността и съзнателната дейност ( самосъзнанието ). Това донякъде може да обясни немислими за 20-то столетие формации като Ислямска Държава и направи възможно лидери като Ангела Меркел, Тръмп, Хилъри Клинтън, Макрон и прочее шутове и смешници / тук не се унижихме да споделим провинциалистките балкански феномени, шетащи из прериите на политическото пространство /. Това се дължи най-вече на отчайващо падналото ниво на консумента и дебилизиране на съзнателната дейност.  

Обсъждайки новите-стари Духовници трябва да споделим, че Псевдодуховността е Симптом с много причини. Практически тази психическа „обременост“, обхваща не само чисто атавистично-физиологически белези на дегенеративност в смисъла, който влагат Чезаре Ломброзо и Григорий Климов, но има и пряка връзка със специфична социопатия, свързана с имената Чарлс Менсон и Шоко Асахара. Последните двама са не само Гуру Духовници, но и представляват специфична „духовност“, тясно свързана с тайните служби на Кесаревото. По-детайлното разглеждане на тематиката, свързана с последните четири имена, би взривило формата на това есе. Не се стърпявам да спомена имената на Пол Пот и Йенг Съри, които също са продали на консумента Духовен Материализъм с етикета Равенство и Братство под формата на извратен комунизъм, върховна точка, на което бележи и гигантът Мао. Нека за сега ГУРУТАТА на този червен хибрид, наречен Духовен Материализъм оставим настрана, защото трябва да включим и Карл Маркс, Мозес Хес и рабинската хасидистко-франкистка кабалистка „духовност“ и тогава това есе ще придобие морбиден фон дю тен. 

Връщайки се на Симптома, причините за това определено психическо заболяване, може да се разпъне в спектър от класически конфликт баща-син, минавайки се през латентен или активен хомосексуализъм и стигайки се до директни травми, свързани с изнасилвания, несподелена и отхвърлена любов и цялата палитра емоционална чума в смисъла, който влага в това понятие Вилхелм Райх. Това означава, че Псевдодуховността остава като Симптом в областта на Феноменологията и е класическа манифeстация на „Неведоми са пътищата Господни!“. В крайна сметка Светото Писание дава и друг инструментариум за разпознаването на празнодумците и псевдопрофетите - „… прочее, по плодовете им ще ги познаете!“. 

За да не изскоча от формата, подходящ за интернет блог, ще завърша на това място този проект, опитващ се сбито да засегне феномена Псевдодуховност. Тази модерна зараза е продукт на ирационалната човешка вяра в чудеса и търсенето на елементарни отговори на сложни и комплексни процеси и събития. Понякога това си е чист мързел, но винаги е свързано с неосъзнати и примитивни страхове.