Експресна критика на мита Реинкарнация

 илюстрация by Wojtek Siudmak

Експресна критика на мита Реинкарнация

    Прераждането предполага затворен цикъл имащ за основен "Вектор" Време и изходящата Линейност. Факт е, че време съществува и е възможно да бъде отчетено само строго субективно от точката на човешката менталност. 

    Време не съществува като вселенна величина. Време може да / или по - точно "Нещо" като време / бъде отчетено само в промеждутъка между Начало и Край на един процес и е силно зависимо от интензивността и енергетивността на този процес. Това е абсолютната относителност, която е невъзможно да се обхване от човешка формула. 

    Говорейки за прераждане, спекулираме грубо и примитивно с процес, който излиза извън рамките на човешките възприятия и в най - добрия случай може само да хванем някои холограмни фрагменти и облечем в социокултурна дреха или парадигма. Най - късно след Еврин Шрьодингер, човек достига до идеята за паралелни светове / респективно - времена /, където тази линейност се взривява в една Едновременна Вселена където всичко е възможно Сега и Навсякъде. Тук е подходящо да се направи паралел със санскритския модел Вселена и люспената и структура.

      Ретроградивната психология / психоанализа / или хипноза прави решаваща грешка, пунктирайки на фрагменти и холограми, които се приемат за "свои", като се изключва вероятността тези холограмни фрагменти да са били привлечени случайно, но напълно закономерно от енергетивността на изживяващия се Субект! Не само Фройд е наблягал върху този феномен. Енергетивните вибрации и трептения / по един древен принцип и закон / привличат сродни по вибрации и трептения фрагменти и холограми. 

      Най - голямия недостатък на човешката мисъл е нейната склонност към линейност / праволинейност /. Това е резултат от необходимостта да се създаде време, чрез което да се подреди битието в "Ред" годен за консумация и живеене, което си е и чиста проба примитивен прагматизъм на ниво биооцеляване... гарант на еволюцията. Единственият начин да видим повече от величието на вселената е да "победим" поне на моменти тази праволинейност и оставим битието да блесне в цялата си величественост, многопластовост и безвременност… , но това е твърде нечовешко.