Дом

Дом

      От всички сълзи, най - искрените и истински, най - сладките са тези на осъзнаването. Осъзнаването не е психоментален процес. Осъзнаването не е емоционална екзалтираност. Осъзнаването не е и някакъв вид духовно просветление или медитативен екстаз. То е пристигане… завръщане… финално изтръгване от топлата прегръдка на носталгията и съзиране на обозримия в далечината Дом... там, от където сме тръгнали преди еони и завъртяли в кръговратите на пътя към себе си, минаващ през всички кътчета на Космоса. 

      Тези пътешествия са дълги и изнурителни, изпепеляващи, притискащи, прорязващи, премазващи и разкъсващи… По тях срещаме не само всички възможни стихии на четирите земни елемента, но и всички сложни вортекси на енергии недостъпни за нашите смъртни и преходни сетива. В ритъма на тези проявления, белязани от пулсацията на Цикличността, ние се учим на това какво е Смърт и Живот! С вик се появяваме във всяко измерение и със сълзи го напускаме за да повтаряме тази мистерия безкрайно, докато не навържем тази звездна верига с диамантите на Осъзнаването… най - истинските от всички сливания, белязани от онази Любов, която наричаме Емпатия! 

      Сега в далечината съзирам него… Сълзите ми подсказват, че е той. Моят дом… моето пристанище. Моята любов, цялостност, последна спирка, мир и покой. И там ме чака онази невиннност, която винаги е била моята пътеводна звезда. Онази невинна, все още не напълно изгряла звездица, чакаща завръщането ми за да ме замести в безкрайното пространство. На Теб малко нежно същество лъхащо на непорочност завещавам тази Вселена! Мини през нея като кралица… защото Тя е създадена за Теб!

     А аз ще се поклоня на Отца и приема прегръдката му наречена покой…