Малчо и пътя

Малчо и пътя

     

       Бих искал да те хвана за ръка, Малчо, но лишавайки те от падания и залитания те лишавам и от уроци. Тези камъчета са все още малките неравности. Свиквай с тях… Очакват те скали и зъбери, каньони и пропасти от камъни… и в човешки образи. Гротесктни човешки ръбатости, по-твърди от длетото на любопитството и непронизваеми за емпатията ти. Сега камъчетата те залъгват, поддаващи се на тежината на нозете ти и те мамят с отстъпчивост. Скалите в света на порасналите ще се опитват да те премажат. Но до тогава не се плаши… все още не.

       Не поглеждай, Малчо, все още към хоризонта. Той само ще създаде илюзорна представа за извървим път. Като дете трябва да живееш в обхвата на това, което е различимо около Теб и къпеш в красотата и достъпността на момента. Да живееш в илюзорни хоризонти и миражни висини имаш време… имаш цялото време на зрелостта... Имаш там някъде и залеза на старостта. Но ти не поглеждай натам… все още не. 

       Ти, мое малко невръстно дете, което оставяш все още сянката на невинността по разровения от суета път, наречен съдба и несигурно крачещо към великолепието на непрограмираното от зряла зомбираност бъдеще, където всичко е възможно и страховете още не са бетонирали бобслея на ежедневието, ти, мой Малчо стъпвай сигурно и без страх! Знай, че колкото по-лека е стъпката ти, толкова по-леко ще е и сърцето ти. С времето тази стъпка ще се рафинира в грациозна походка, потвърждаваща жизнеността на младостта, където ще има и ще се появи още едно същество… онова, което ще донесе огъня на любов, която майка ти не може да ти даде и обясни… Но дотогава не се тревожи за това същество… недей... все още не.

       Ти, малка божествена статуя миловидност и красота, хвърляй още сега поглед и на панорамата около Теб. Запечатвай тази преходна красота, защото има моменти, които не се повтарят, а те са фрагменти и детайли от онези пъзели, които ще се наредят в теб под формата на усет за естетичност и красота. Тях можеш да заемеш само от природата и те да бъдат потвърдени от съществото, което ще връхлети един ден в живота ти. Но ти не тъжи за него… все още не. 

       Залитай, малка и танцуваща с тленното звездице. Залитай, но се пази от рововете около пътя, издълбани от пороите на неконтролираните човешките страсти и емоционални бури. Там няма да се удавиш, но ще се татуираш с калта на сбърканите човешки взаимоотношения и изцапаш фатално с тинята на онази лудост, матираща очите на човек и лишаваща от жизнеността на обичта. Тази тиня и кал не се изтриват цял живот… Те се въплътяват… Но ти залитай с мярка... Но не падай… все още не.

       Сега се спри, ти, Малчо мой, и обърни. Там те очакват две сигурни любящи майчини ръце и устни, грейнали с най-красивата лъчезарност на света! Тези две ръце ще те отведат в онази уютна кутийка, наречена бащин дом и приютят за дълго, преди да грабнеш сам по просторния свят. Там ще те учат и да летиш, но с крилете на ума… най-необузданата от всички стихии, част от която сме и ние… Но дотогава гукай в майчиния скут и тананикай песните на невинността. Недей да порастваш… все още не.