неделя, 11 септември 2016 г.

Моя



                                                Моя

       Приживе не усещаше присъствието ми. За теб съществуваше само това, което беше на нивото на очите ти и се побираше в дланите ти. Съществуваше само това, в което можеше да се огледаш и те даряваше с тържественото усещане, че си красива. Обичаше ласкаещи погледи и мазни думи. Обичаше лъскавостта на лицемерието и мириса на есенциите на заблудата, че сме рози, а не животни. А най-важното - мислеше си, че океанът е до колене! 
       И ето те сега в прегръдките ми… Усещаш поглъщащата ми ласка, която отхвърли, когато бях човешко същество. Усещаш хладната ми същност, която приживе ти показвах като приветливост, а ти я замразяваше с пренебрежение! Усещаш тъмнината на Дълбочината, която приживе беше дълбочина на поглед и душевност, а сега е бездънна преизподня от несподелена мрачна страст!
       Сега си моя! Ето! Вземи си сбогом с въздуха, защото там, където ще те отведа, няма небе и простор, а мрак и тиня, в която гъмжат онези дребни страсти и самозаблуди, които са се превърнали в късащи плът слепи хищници... Моя си! Моя!

Няма коментари:

Публикуване на коментар