Завещанието на Прелюдий

Завещанието на Прелюдий

Да подпише с кръв нечии мозъчни авоари може всеки безумец или мърша, на която и е омръзнала биоплазмената обвивка и си мечтае за агрегатното състояние на свободния радикал. Друго беше да пишеш с кръв. Писаното с кръв е свещено. Писаното с кръв е и нечовешки искрено и по детински чисто. Свещенно е, защото само проливането на червенинката и нанасянето и на чисто бяло може да съдържа онази очистваща сакралност, предразполагаща Боговете към размисъл: Дали амебоподобното е готово за следващия етап и стъпка по хеликса на еволюцията? ... Дали?

Прелюдий пишеше настървено, по - скоро забиващ цевта на импровизираното кърваво перо и слял в желязна сплав мисъл, дух, емоция и моторика на тялото в това свещенодействие. Очите се бяха вдлъбнали навътре, издаващи душа посетила наскоро ада. Стоманено - синия отенък на кожата издаваха тяло интоксицирано от пренебрежение към живота и съзнание дало сигнал на физиологията за взимане на сбогом със света на биоплазментото проявление. Недопита бутилка алкохол придаваше на обстановката лъжливата тържественост на жертва. Не! Той не беше жертва!  Прелюдий беше победител! Прелюдий беше гигант! Прелюдий беше последния екземпляр от биоразновидност изящно съчетала поне няколко несъвместими компонента на съзнателна дейност и пръв издигнал Дух, Слово, Тяло и Съзнание в Монада, даваща шанс на това гравитационно водевилче, наречено Земя да манифестира повече от въздигащи се и сгромолясващи се в пръстта торни субстанции, имитиращи съзнателна дейност и движения. Прелюдий пишеше кървейки и кървеше плачейки, но не от жал и скръб, а от благодарност... На окъпания с червени искрени думи къс хартия бяха дописвани последните слова. Само шепа простосмъртни имаха честа да стигнат до тях и усетят красивата им фаталност:

   " ... и понеже Тя не разбра Любовта ми и това, което знам за нея от звездите, сега Ооо вие Богове, Небесни Комедианти, понасяте пълната отговорност за наглостта си да държите в неведение и животинска обреченост това измерение и твърдт наречена Земя! Това писмо Ооо Жестоки Непукиси ще бъде прочетено не само от Вас, а и от Отца и тогава ще заскърцате със зъби усещайки гнева му! Оооо Вие самозабравили се Властелини на Тленното и Темпоралното! Ще горите в онзи пъклен огън, в който пържехте нещастното сапиенсче, давайки му надежда за вечност! Сега Ви очаква неговата участ! Вие Жестоки Неродени Богове... Напускам не само Вас, Земята и възгнусничкото човешко проявление, но взимам от тук спомена за Нея и нейната красота, с които ще построя отвъд Нов Храм на Любовта, който Вие няма да бъдете достойни да пристъпите! Защото Любовта не е за простосмътни и безсмъртни, а за същества принесли безсмъртие и тлен в неин дар! Сбогом Оооо Вие Трижди Проклети!“
Последната капка кръв се стече по листа хартия, зави се в странна спирала и направи подписа излишен... Там където се пролива червена есенция, изстискана от вилнеещите четири елемента, позволили присъствието на Любов, декларации и потвържения не са нужди, защото следите са от кръв...