Емоционалност

илюстрация by David Uzochukwu

Емоционалност 

Армади от романтични апостоли, философи, психолози и антрополози са изподраскали хиляди тонове пресован талаш с надежда да опишат и дадат дефиниция и форма на това, какво е човешката Емоция. Комичното е, че изключителната част от същите са били и “емоционални инвалиди”, понятие и словосъчетание, което в последствие ще придобие смисъл в контекст на това своеобразно есе. Същото това есе е без никакви претенции за научна и литературна стойност и е предназначено за личности надскочили книжовната снобарщина и “компетентност”. Нека и понятието “Книжовна Снобарщина” изгрее на литературния небосклон и дефинира онази псевдоинтелектуална измет, накичила така наречената Неолиберална Демократична Културна Общност. За тези бедни души времето е произнесло присъдата си отдавна. 

       Но нека дефинирам за първи път в литературното пространство, ясно и отчетливо, какво са това Емоциите, за да не бъда обвинен в дилетантство и празнодумие. ЕМОЦИИТЕ СА БАЗИСНИ ЖИВОТИНСКИ ИНСТИНКТИ И НАГОНИ ИЗНЕСЕНИ НА ПСИХОМЕНТАЛНО НИВО, което трябва и да се докаже в следващите редове. 

     Няма по - подходящо, ясно и отчетливо и в същото време коварно актуална емоция за всички апостоли на романтиката и чувствеността от емоцията Любов. Само невежа може да се възпротиви на аксиомата, че Любовта е емоция. Не е тук мястото да изнасяме твърдението, че като всяка емоция, Любовта има чисто биохимичен и хормонален аспект и еквивалент и, че романтиката може да се окаже просто стагнирала енергия на чисто атомарно ниво. Няма и да се задълбочавам, че под въздействие на инстинкт - емоциите се задейства и синтеза на аминокиселини, ензими и хормони, които “оживяват” човешката емоционалност... и така СТРАХОВЕТЕ СТАВАТ ПЛЪТ И КРЪВ! Това, че злобата, ревността и омразата изографисват човешкото лице е отдавна ясно. Остава да се разбере, че всеки физиологичен човешки белег е напълно пропит от неговата емоционалност, включая и онези атавизми, виснали като домоклев меч от семейната матрица и наследството на предците. Изрази като „дребен тарикат“ включват префикса като физиологичен белег, а "тарикат" остава вторичен. 

За сантименталните любители на природата на тази планета трябва да съобщим, че тяхната природозащитна емоционалност действително е вързана за Анима Мунди. При това не съвсем косвено, а повече от директно. Действително е много мило Сапиенсчето да се усеща едно цяло с животинския свят, но както казваше покойния Джордж Карлин: „Те не дават пукната пара за света! Единственото, което те желаят е чист и удобен хабитат за себе си. Велоалеи и пътища за Волвата им…“. По тази логика е справедливо да заподозрем „природозащитниците“ в опит да подържат хабитатът и хралупата си чиста, подредена и сигурна, като определено им „дреме“ за останалите разновидности. Сигурен съм, че много малко зелени активисти и природолюбители биха пуснали в дома си стоножки и плъхове…, освен с „изследователски“ цели. 

Връщайки се на Книжовните Снобари и тяхната емоционална инвалидизираност, трябва да споменем, че има точна индикация и формално логичен лакмус за ясното разграничаване на тези интересни субекти. Книжовният Снобар не може да мисли извън ясни категории. При него Добро и Зло, Черно - Бяло, Хубаво - Грозно и прочее крайни поляритети, са силно залегнали в речта и мисленето му. Те бележат и неговата емоционалност, която силно се залюлява в тези категории, а тези, които са се закрепили в нещо като равновесие и уравновесеност, са със силно невротично самообладание и представляват психосоматична неврологична бомба със закъснение… ясно видна при монаси, попове и гурута на изпразнената от смисъл и съдържание дума "Духовност". Книжовният Снобар задължително се накичва с титли, за да може да етикитира нещото, заместващо осакатената му емоционалност. Той никога не може да бъде мислител, а само сурогат копиращ нечие мислене или алгоритми на такова. Притежава заучена и неестествена поведенческа етикеция и борави пластмасово с понятия и език, компенсирайки ги с граматична педантичност и синтаксисна изрядност, крадящи от езика неговата живинка и пластичност. Такова е поведението му и в съпружеското легло. Такива са и неговите милувки. Книжовният Снобар никога няма да се изтръгне от емоционалната си инвалидизираност, защото тя е част от софтуера - програма наречен „Израстване чрез конфликт“. Само чудото наречено Сливане и Емпатия може да го излюпи от какавидата му. За да се случи това свещенодействие трябва и жертвеготовност! Да осъмнеш с нов Аз и светоусещане, заедно с една нова чувствителност и съзнателна дейност, това е привилегия на свръх смелите. Те са единици.

Човек, който веднъж се е слял с цялото и общото и се е делокализирал във време и пространство, осъзнал, че преходност и непреходност са два аспекта на един и същ феномен, такъв човек не може да бъде подвластен на инвалидизираната животинска емоционалност. Може ли такова същество да ревнува някой, който усеща като себе си и е едно цяло с него? Може ли някой да мрази образа в огледалото наречен „ближен“? Може ли такава неземна чувствителност да разграничава сензитивност и сензорност на моя, твоя, негова и тяхна? Не! Не е възможно. Емоционалният инвалид е пълен с насечена и разделяща чувствителност, защото само Тя дава ясен и недвузначен образ на страховете му, в битие белязано от примитивната игра на плячка и хищник, жертва и похитител. Той вижда в партньора до себе си собственост, гарантираща репродуктивният му нагон и продължаване на генофонда му. Изнесен на психоментално ниво, този инстинкт е и най - силния психосоматичен ядрен заряд, унищожил повече био материал от всички свръхнови и черни дупки в циклите на вечността. 

Но да се върнем на Любовта… , тази най - абстрактна и относителна емоция, толкова много дъвкана и преживяна от чувствените добичета. Формулата за разграничаването на истинската от фалшивата емоционалност е повече от лесна. Накратко и синтезирано: Всяка емоция имаща своя противоположност и полярен еквивалент е фалшива, нереална и лишена от субстантивност. Любовта е полярно „сгодена“ за Омразата. По принцип те двете са не само двете страни на една и съща монета, но и на един и същ процес, който е невъзможен да протече без единия от аспектите си. Няма да даваме примери от ежедневието, където човешката Любов е белязана от южняшка любовна страст, която много бързо рекушира в луда омраза и тази своеобразна шизофреничност пише сонетите и поемите на това, което романтиците наричат Влюбеност. На никой не му идва на ум, че нещо, което е половинчато е нецялостно, а от тук и нереално. Да! Любов не съществува, а само екзалтиран опит да се слеем с обекта на въжделенията и страстта ни, безнадеждно вързани за животинските ни инстинкти. 

Но каква е онази неземна страст подканяща ни към звездите и търсеща във всеки детайл на земята непреходното и цялостното? Каква е тази Божествена сила и енергия пронизваща космоса със светлина, все още невидима на това тъжно и обречено кълбо, наречено Земя? 

Религиозните мистици я наричат Любов. С тази дума я пеят трубадурите и изписват поетите. Но нека попитаме художниците и танцьорите, пеещия труженик на полето, свирещото на хармоника моряче и жената от оркестъра стиснала цигулката в обятията си и плачеща с нея в копнеж по нещо, което не се побира в човешката реч и форма. Това нещо може да бъде определено само като Сливане, но най - истинската дума би била ЕМПАТИЯ! Тази дума няма противоположност.

Да обясниш на емоционалния инвалид, какво е това висша емоционалност е като да обясниш на слепец какво е Светлина. Когато обаче, в онези редки алтруистични моменти на Божие Милосърдие, чудото се случи и емоционалния Лазар стане и проходи, тогава новакът се сблъсква с ново предизвикателство. Дупката, която е оставила животинската чувствителност, представляваща и фундамент на себеусещането като автономен Аз е прекалено голяма и опасна. Там пропадат не един несретник и безумец. С фалшивата емоционалност изчезват и си отиват и всички етично - морални императиви, а с тях и всяко религиозно, етническо, културно и обществено самоопределение! На мястото на тези плебейски и гномски форми на колективно безумие се появява друго същество самоопределящо се като гражданин на Космоса. Това усещане е ултимативното разглобяване и сглобяване на новия Човек, личност и космополит. Такава ще бъде и емоционалността му… такава ще бъде и Любовта му! ЕМПАТИЯ!

До тогава на Сапиенсчето му остава да нагъва емоционални трици и учи на това да наблюдава себе си и поведението си. Самонаблюдението е формулата към откъсване от тази Земя, защото ние сме малко звездно копие на Всемира!