Недокосната
Придръпваш ме... от хаоса изтръгваш
приемам форма в твоите мечти
води и пясъци със вятъра залъгваш
и караш лавата да съска и искри
така във земното с любов ме вдъхваш
където в вените ми кръв да ври...
Придръпваш и завихряш ме опасно
горял съм някога и в тази страст
зовеш ме тук в обятието сластно
приспиващо ме с опиумна власт
но това е клопка... вече съм наясно
и тук изтлявал съм по теб в захлас...
Придръпваш ме... все тъй неустоима
и в този зов си повече от стих
да шепнат исках устните “Любима”
като безумец от копнежите ти пих
на земята тук оставаш самодива
и аз в Небето вечен твой жених...
Няма коментари:
Публикуване на коментар