Рондо Трисмегисто

Рондо Трисмегисто

      Никой от тримата не съзнаваше какъв риск поема. Една хлапашка и детинска наивност, пришпорена от врящи нагони, смеси вселената на хищните инстинкти с тази на хаотичната игривост на елементите. Никой от тримата не подозираше, че ще се вдигнат по тревога мрачните и подмолни богове на емоциите. Не подозираха, че привилегията да носиш съзнание надскочило животинския автоматизъм е гаранция за бурни катаклизми. Това обричаше Събитието на особен драматизъм.

      Тя винаги е била в центъра на мъжката вселена. Тя винаги е замествала централното слънце и е подреждала чрез гравитацията си онзи мъжки хаос, прекосил измерения и галактики за да се закотви в прегъдката и… Този космически флирт е мистерията създала световете и оплодила грубата материя със същност. В тази галактика Тя и Той баха възможни, защото такава бе волята на Отца! 

      Хилядолетия наред, преди да се освободи от потната и смърдяща прегръдка на патриалхалното и монотеистично общество, Женствеността биваше опакована в насилствената проституция наречена бит и семейство. Тя биваше и притискана от варварски и смърдящи на спарен тестостерон етично - морални норми, като линееше и посърваше в своята звездна същност. Набиваната и социална роля варираше от репродуктивно добиче с утроба използвана като биологично оръжие, до разменна стока и амбуланта хормонална играчка. Тя, жената беше жертва на Цивилизация изградена на основите на епохална лъжа и измама: МЪЖКИЯ ИМПЕРАТИВ!

     В този ден Тя празнуваше свободата си. В този ден, тя не пръскаше възкиселия естроген на изплашената от мъжката конквиста Жена, а къпеше екзалтираните и обожатели с ендорфините на щастието и радостта, които я обгръщаха с ореол създаващ усета за светлина и топлина. Обезоръжените от напираща страст мъжки Алфи отдавна бяха заменили пръхтенето с естествен, непонятен за тях смях и за пръв път се усещаха повече от добичета в устрем за изцвъкване на белтъчина. Това все още беше увертюрата. Морето някакси пригласяше с вълните си в отвеяна ритмичност на това настроение и създаваше театралността на особен увеселителен парк, където децата бяха на път да заменят дървените кончета с вихъра на кръв разбушувана от страсти по - стари от звездите. 

    Нейната красота нямаше нищо общо с дебилската естетичност на модерността. Формите и размерите и имаха онази закривеност, надрастваща възможността на импотентния мозък да събере мисъл и сензитивност в хармонично цяло. Няма по -тъжен любовик от Идеалистът закачен като говедо с веригата на стадната догма. Тя имаше щастието поне един от двамата да не е такъв…

    Джино и Доменико все още не вярваха на това събитие. Да срещнеш в тази консервативна пустиня същество надраснало предрасъдъците и набитите мостри на костеливата провинциална идилия на юга, беше повече от чудо. Чудото беше и от женски пол, а това вече идваше в повече за мъжкия мозък. 

    От едната страна стоеше градската перверзна социопатщина, където комерсиализма беше открил в сексуалната емоционалност цял икономически отрасъл и развлекателна идустрия, както и средство за шантаж, лобиизъм и кариеризъм. От другата страна - провинциалната захлупеност на комплексарски псевдоаскетизъм и лицемерни квакания за съмнителен морал, облечени в думи като: традиция, религиозност, семейни устои, чест, достойнство и други хуманни пранги и белезници. Между тях лежеше пропаст, в която потъваше и се давеше нормалния и здрав Човек имунизиран срещу емоционалната чума на сбърканите човешки взаимоотношения. Там залязваше и надеждата, че някога Сапиенсчето ще изживее онзи невъзможен екстаз, наречен човешко щастие.

    Те тичаха хванати за ръце и нехаеха за света около тях и неговите хистерии. Сега съществуваха само те, опаковани в една светла и гореща мини вселена, в която нямаше място за отпадъците на всекидневието и времето по часовник беше невъзможно. Вечерта в ресторантчето, смеха и блесналите очи правеха смислените разговори излишни и една невероятна лекота изнасяше интригата между тях тримата на непознато ниво, където смущение, дързост и свенливост преливаха едно в друго с всеки удар на сърцата им. Този коктейл от непонятна страст ги замайваше и лишаваше от рационалната мисъл. Така и връхлетяха в стаята… не знаещи и не разбиращи какво точно се случва…, но тръпнещи натам. 

    Най - сладка е Любовта без дефиниции, условия и декларации. Най - сладка е Любовта без чувство за собственост, защото Тя е невъзможна за делене и блести във великолепието си само споделена! Тук Вселената взе да се пропуква и залива с животинската си изначалност и не позволи на Джино и Доменико да споделят Нея… Любовта взела формата на Жена! Зад вече посърналите им усмивки и веселост прозираха хищните озъбени алфа помияри ръмжащи в конкуренция за самката. Всеки по отделно щеше да я дръпне в хралупата си и докаже правото си на осеменител на космоса! Не я разкъсаха…, но разкъсаха приятелството си… Всички претенции за Новосапиенс надскочил предрасъдъци, догми и примитивизъм щяха да увяхнат попарени от тестостерона на надпреварата… спорта на неудачниците и несретниците! 

    Но Тя остана да блести! Като нешлифован диамант в тъмното… непонятно щастлива, ведра и радостна, дала всичко от себе си и попила онзи мирис на мъж, правещ от жената богиня на тленното. 

    Някъде в небесата Морбидните Богове празнуваха с разпенявени от адреналина на смеха мутри и се кискаха в настойчив цинизъм. Мислеха се за победители. Увисналите носове на смъртните наглеци, дръзнали да консумират божествените сокове на екстаза, предизвикваха усмивка даже и в неутралния наблюдател. Никой от всички не забеляза Нейната усмивка. Тя беше усмивката на изпълнеността… желана, покорена и обичана от двама, доказали и, че съществува…