Тъга и Сънища

Тъга и Сънища

       
Трябваше да поискам рамо от Небето и да заема езика и думите на зрелите хора. Иначе нямаше да мога да Ви обясня Тъгата си, а тя е по-силна от лебедовите ви песни, пълни с фалшиви емоции. Тъгата на детето идва директно от сърцето и извира от очите, а вашата е минала през ума и е омърсена със сметта на ежедневието в него. Вашата тъга е лицемерие... каприз... изгубеност... но не е нашата тъга. Нашата Тъга изправя главата нагоре и вдига очите към небето... защото нашата тъга е търсене и опит да погледнем Бог в очите, а вашата е вина, заравяща очите ви долу... в грешната според разбиранията ви Земя. В нея виждате ултиматума на преходното и потръпвате и посървате от прорязващото я време, а ние виждаме Небето и там тъгуваме по волния танц на птиците в него и копнеем носталгично за нашия Дом! Да, там е нашият дом и знаем, че от там сме дошли, а вие, забравилите за него, гледате в черната земя и очаквате тя да ви стане последния пристан.
       Да! Нашата Тъга е копнеж, носталгия, а не траурните ви химни и прощални припявания на отчаяна от безнадеждност плът!
       Днес отново вдигам тревожен и пълен с тъга поглед нагоре и отправям молитва към Отца, но не за мен, а за вас. За тези, които заменихте чистото детско сърце с бронята на озлобения звяр. За тези, които заменихте безпричинната и весела привързаност и обич с хистерията на изцапаната с тинята на емоциите Любов. Ще се моля за тези, които замениха волността на играта с тъжния ритуал на бетонното съществуване, където желязото и камъните изградиха крепостта на отчуждението. Но от всички ще се моля най-много за тези, които продадоха времето си за дигитални цифри носени на пластмасова карта... Тези пластмасови хора напълниха тази Земя. Пластмасови станаха и техните взаимоотношения... , пластмасова е и Любовта им и пластмасови ще бъдат един ден и гробовете им!
       Ето! Произнасям Молитвата и с нея се стопява и тъгата... Невинноста ми все още е гарант да бъда чут и знам, че има някой, който ни обича и че никой не е без Баща и Майка... нито тук, нито горе, нито отвъд... Там вече ме дочуха и усетих усмивката и ласкавия им шепот: Ти там все още спиш, Дете... сънувай! Сънувай! Защото този сън е спирката по пътя към Дома... и там Те чакат. Не бързай... времето е илюзия. Утре си при нас, но ще живееш на Земята цяла вечност!