Сезони на вечността

                                             

                                           Сезони на вечността

    Знам, че жената в Теб е вечната Пролет, лятото е твоята зрялост , а есента твоята вярност и утеха. Зимата затваря този цикъл и ни прави окончателно едно... където леда е копие на диамантът на Вечността... Завинаги заедно: Тук и отвъд!

      Знам... знам, че ръбатостите ни, които ни събраха, бяха и остриетата, които разкъсваха паяжината, в която ни беше оплела земната обич... това бледо копие на небесната Любов. Ти не забравяше, че си Пролет... аз не забравях, че съм вятър, облаци, суша и проливен дъжд... Не забравях, че съм стихиите, които Ти укротяваше с дъха на разцъфтяващия живот! Аз Ти давах смисъл, а Ти раждаше същност... небе и земя в страстната прегръдка на Божието проявление!

       Все още от Теб се изсипва в простора звездната прах на пролетното начало... цветята на Вечната Всеотдайност правеща от Теб богиня на Животоносното, Майка на Вселената... Там сезонът е винаги Пролет, а цветята са плодовете на Любовта!