Луна и Звезди

 

                                        Луна и Звезди

    Това вълшебно кълбо не само правеше светлината видима за трудно зрящите в ноща, но и придаваше съвсем друга естетика и квалитет на нощното небе.
    В дните, в които виех по нея, изпънал шия в носталгичен екстаз, не съзнавах, че не вълчото плачеше в мен, а човешкото. Плачеше жертвата, виеше несретника, гърчеше се отхвърления и стискаше зъби самоубиеца, защото Луната беше тяхното слънце...слънцето на отхвърлените от деня.
    Днес нощното слънце беше разкъсало оптическата завеса и бе нараснало до размери, които разтревожиха морето и то отвърна с нервен и настръхнал прилив. Няколко лодки забравиха брега, а един омагьосан от Заобленото Вълшебство скитник упорито възразяваше на тезата, че морето не е до колене.
       Птиците раздвижваха пейзажа и правеха видим вятъра, който напористо търсеше визуалност, с която да оповести присъствието си в тази тържествена лунна вечер. Ритуалът трябваше всеки момент да започне и в него трябваше да има място за всички.
      Тази нощ нямаше да вия. Не само вълчото си беше отишло от мен, но и човешкото. Най - странното беше, че не изпитвам тъга. Явно животното и човека в мен бяха само роли и не ме дефинираха като същност. Усещах Свободата... и незнайно защо, тя ми беше поднесена от Луната, а не от Слънцето.
      Свободата е да се научиш да бягаш по - бързо с оковите отколкото без тях. Свободата е да подариш любимото си ястие на гладуващия малко преди самия ти да се катурнеш от глад. Тя е да обичаш някого Въпреки, а не Заради. Свободата... това е да виждаш светлина и в тъмнината. На това ме учеше Луната... и това ще проповядвам по света.
     Малко преди да затворя очи и се шмугна в царството на Морфей, където ще очаквам награда за среднощните си похождения и флирт с Луната, вълкът - човек в мен щеше да се опита тихо и уморено да се прости с вълшебното кълбо. Щеше да се чуе бебешко гукане и сито, доволно изскимтяване на кутре... все още невинни, чисти и светещи с мъглява почти невидима светлина. Невинността и Свободата щяха да се слеят в едно и замъждукат с онези искрици, които един ден щяха да взривят огъня на Любовта..
    Заспивах усмихнат... Очакваше ме Любов...