Скокльо

 

                                                Скокльо

Само събуден от ярък кошмар и прогизнал от влагата на страха можеш да оцениш небрежната лекота на Елфите.
     Първоначалното "удоволствие" от разтоварващото осъзнаване, че "онова" не е истина и че сме "на сигурно" е точното усещане да си Елф.
    Съзнанието на Елфите е белязано от Усет извън живот и смърт, сънуване и будност и не познава Страха като бетонен корсет за духа. Елфите са игриви по природа. Тази игривост е палена от детска любопитност, която им гарантира и вечна младост. Те са нетърпеливи, не очакват нищо и нямат чувство за собственост. Всичко, което правят е вързано с дълбока интуитивност и за усета за Единно Цяло, неправещ разлика между Мен, Теб, Те, То и всеки обект до който е възможно да се докосне каквато и да е форма на сетивност. Елфите са най - невинната форма на земна Любов...
    В тази сутрин, малко преди да се събудя и все още висящ в промеждутъка между сън и "реалност", зърнах малкия палавник да обяздва горска поляна и флиртува с най - смелите лъчи успели да пробият чадъра от зеленина на дърветата. На пръв поглед изглеждаше като бягащ от нещо, но това впечатление се дължеше на вродените му сръчните движения. Трябваше ми време да осъзная, че това е своеобразен танц. Един налудничав порив в мен донесе и прикрепи музика към този вече недвусмислен танц. Появиха се един по един невидими инструменти в съзнанието ми и бързо се оформиха в обигран оркестър. Времето забави своя ход и подскоците на Елфа се бяха събрали вече в полет. Почувствах и себе си чувствително олекнал и наново изпитах тържествеността на летенето в моите сънища.. В царството на Съня често съм бил Елф! Ето какво се опитваше да ми изтанцува Елфа - спомена, че съм летял! 
    Музиката позатихна и ярката луминисцентност на полусъбудеността избледня в съзнанието ми... събудих се... Но странно! Лекотата на Елфа остана. Понесох се към банята, но по - скоро леко влачещ се, отколкото летящ...