С криле

                                                                                 

                                            С криле

Бих искал всички да спомнят крилата си, защото само този, който е изгубил крила, може да върви леко и с бодра походка по тази изморяваща и цапаща твърд наречена Земя. 
    Да изгубиш спомен след приземяването, че вечно си летял и имал крила, не е шега на пиян от всемогъщие Бог или еволюционно недоразумение. Забравата е гаранция, че ще стъпваме внимателно и с уважението полагащо се на това гравитационно недоразумение, наречено Планета Земя, върху която на пръв поглед така безнадеждно сме закотвени. 
      Гравитацията е прегръдката на планетата. Тя толкова силно ни обича, че Любовта и е по собственому вечна, дарявайки покой и на никому ненужните тленни останки. И независимо дали те са минали през горещата целувка на пречистващия огън, Тя е последния дом за онова от нас, което няма криле... тъй както тялото ни е дом за Това от Нас с крилете! 
     И ето! Ето как една невинност облечена в детска игривост и слънчева жизнерадост си играе омагьосана от Птиците, тези най - честити от Божиите Творения и едни от най - обичните Му! Тези благословени от Отеца същества се разпъват в палитра от боязливата крехкост на колибрито до острите и ултимативни нокти на орела! От нектара на живота до кръвта на живото! От свенлив трепетен танц до стремглава метежност на небеса и въздух... Твореца както винаги е помислил за всичко и тук дизайн, естетика, целепригодност и ефективност празнуват гения на Комплексността на Живото! Тя не може да бъде пресъздадена и тук не може да бъде сложен хомот и наморник! Може само да бъде копирана... 
    Радвай се малки Приятелю, защото все още дълбоко в тебе пърхат крилете Ти! Те за малко ще бъдат скрити от Теб, но не за дълго! Ще се научиш да ходиш и минаваш пред деня не пълзейки, а изправен и гледащ света с вдигната глава и в очите! Това преди не го можеше! Ще подскачаш и прескачаш, знаейки какво е това да се сгромолясваш! Ще се учиш, че да гледаш отгоре е задължение, отговорност и милосърдие, а не надменен полет на болно его! Ще разбереш, че погледа от долу не е малодушие, просячество и унижение, а временно затъване в калта на човешките взаимоотношения... Ще се учиш да бъдеш Разбиращ, това последно свещенодействие преди пред Теб да се изправи Любовта. 
      И когато Тя се изправи пред Теб, мило мое Дете, и впери погледа си имитиращ звездите, тогава Ти за първи път от кацането Ти тук ще усетиш крилете си, но само за кратко... само за малко... Защото и земната Любов е вързана за време, гравитация и материя! И Тя, както Теб, е умалено копие на една друга Любов, която не е от тук и от тази Земя!
     До тогава, мило Боже Творение, играй си с видимите крила на земните птици, защото Те са предвестници на онези ефирни и звездни крила, които ще Те върнат в родния дом и Отца... там където Любовта е вечен Полет!