Увертюра

                                        Увертюра

Дланите ми се запътват към Теб. Ти си затворила очи. Не усещаш грапавостта им, защото не Те докосват, но усещаш топлината им и съзнанието Ти е погълнато от мисълта, коя от двете къде се намира в едно и също време. Най - смущаваща е топлината около шията Ти, но започва да става по - горещо, когато "пламъчето" се промъкне между гърдите Ти и зърната запротестират, че не са докоснати истински. Долу към пъпчето, коремните мускули потрепват възмутени, че не са опитали натиск и гневно побутват гръдния кош да поеме повече въздух. Бедрата започват да се поотъркват едно в друго разтревожени от ставащото горе. Гласните струни омагьосани изпускат стонове, които събират в себе си чистия език на природата... копнеж по изначалното... Една река отдолу е набъбнала и очаква прилив... Свещената Церемония е подготвила храма на себеотдайността, където две ръце и тяло тръпнещо от тях са завъртяли две сърца в танцът на сливането.