За Невежеството

                        За Невежеството

    Когато невежеството се извалява като порой от облаците на продажността и блюдолизничеството, чадър от китайска синтетика не помага. Не помага и дъждобрана на безразличието, защото той е надупчен от страховете за Утре. Днес ще си метна на главата фаталната книга, позволила ми не само да се запазя сух от вонящата влага на модерната декадентщина и дегенератщина, но и да запазя спокойствието на приживе позналия смъртта и помирението със себе си.

     Не са необходими библейски размери, за да бъде една книга свещена. Не са необходими златни инкрустации, кръстове и дебели корици. Те дават чувство за значителност и надуват с фалшива авторитетност, пресована в мистика духовност, която е доста удобна за водене на сковано от страхове стадо.

    Книгата отгоре не е такава! Тя е гъвкава и с гладка повърхност, създаваща усещане за нежна хладина, която предизвика и бистрост на възприятията. Самото държене в ръце зарежда със спокойствие, а не с напрегната архаична догматичност. Тази книжка е невинна поезия.

     И колкото и да е мрачно небето и колкото и безнадеждно потулено от облаците на невежеството слънцето, все ще намеря светлина между редовете на тази хвърляща искрите на любовта книжка. Тя не мъмри и не назидава, не плаши и не порицава! В нея не пише за падение и спасение, ад или рай, апокалипсис или армагедон! В нея няма праотци, грешници и светци, предатели и профети! В нея има само искри от любов...

    Докато от небето се сипе нагла, безочлива и натрапчива смет от медийна помия и псевдо наука, аз ще съм на сигурно и сухо под тази книжчица. Ще повтарям вече на изуст научените строфи като будистки мантри и трептя с всеки ред галеща поезия. В края на пороят от книжовна гнус отгоре, един стих от книжчицата победоностно ще бъде изрецитиран от мен:

    "И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви..."

    ( В памет на Халил Джубран - стих от книгата Профетът - за Любовта)