От звездите

                                От звездите

Душата се измерва  със звездна прах. Звездната прах е Златото на Забравата, защото само Забравата гарантира боязливото любопитство на нашата Героиня, гмуркала се безброй пъти зад завесата на грубата материя.
    Днес беше празнична церемония и сцената за това събитие беше грандиозно обсипана с цялата видима и невидима палитра на Светлината. Луната се беше свила до онзи сърп, подстригал деня и разразял завесата, зад която свенливо очакваше ноща. Облаците оставаха шанс на небосклона да покаже милиардите мъждукащи пори, през които дишаше Вселената. Те създаваха усещане за пухкавост и лекота, с които трябваше да се загърне искрящата от нетърпение Душа. Всичко беше готово!
       Вселената е жена. Тя има женска същност, защото не само зачева и ражда живот, но Тя и прелъстява и замайва живото в танца на материалното проявление.
     Днес Тя щеше да се яви в човешки дрехи и измери тръпнещата от нетърпение Душа, защото отново щеше да има гмуркане в човешкото проявление и отново копие на звездите щеше да се опита да освети онази тъмнина на земята, която е заплаха даже за Космоса. Още една искрица надежда за това сиротно късче скала милостиво залято с астралната светлина - Водата!
     И ето Вселената разтегнала в молитва обятията си и извърнала глава в майчина саможертвеност! Днес Тя няма да е съдница! Няма да мери грехове, добродетели, грешки и покаяния. Тя ще държи в едната си ръка това, което ще оставим след себе си, а в другата това което ще съградим за напред!
    Ти, моя плашлива приятелко не потрепвай като кошута и не изсипвай искри на тревога! Ти вече си измерена... и това, което си оставила след Теб е достатъчно да срещнеш Любов отново на земята! За това стигна Звездното Злато. Ето... Вече забравяш... Отново си Човек търсещ любов...