Като вълна

                            Като вълна

    Дали брега и пясъка копнеят за вълната или вълната се е устремила да ги прегърне в игрива страст е въпрос на позиция. Предпочитам да съм вълната, но да съм като в забавен кадър... Да имам нейната прозрачност, но да покривам пясъка с ревнивост и пазещ го от алчни погледи. Да се изкривявам в гоненица с гравитацията и да завихрям пясъчинките в изящен танц. Да... вълната и вълнението са музика и танц в едно.
     Исках да можех да Те прегръщам като Нея. Да се плъзвам свенливо по кожата ти и охлаждам огъня пален от слънцето, който гори вътре, но се усеща и отвън. Моето потръпване ме раздипля като прошарен от вятъра огледален залив и залъгва с дълбочина и плътност. Това напомня заиграването на погледа ни със звездите и жадните очи вперени в изящността на плътта, изваяна във формите на фатално привличане...
    Днес ще си остана палава вълна и ще пропусна високомерието на брега и пясъка. Няма да се почувствам незначителен, защото съзнавам, че не съм само малка и хилава вълничка, но съм и морето едновременно. Знам, че мога да бъда и стихия и ровя безпощадно всяка твърд изпречила ми се насреща. Само формите могат да ме спрат... от умиление и копнеж, но не и от милост! Последното е за слабаците...
    Залязващото слънце ще ме лиши от блясък и превърне в катранена завеса бързаща да се завре в сушата. Това е патоса на лъжливия покой, който никога не идва... Даже и отвъд. Ветровете са камшиците на живота.. и единствените ни приятели. На тях ще подаря любовта си!