Капка милост

Капка милост 

Ще изваля... ще се откъсна от  мъглата... 

Ще потърся негде пристан и река. 

Ще заблестя по покривите и полята, 

с тъга залея хорските сърца. 

Дали роднина ми е, питам се, Сълзата? 

Студен съм брат, а тя е от Отца...

Ще заискря... ще светна и в росата... 

Ще потърся топлината на дланта. 

Ще охладя на влюбени телата 

и ще изсъскам с огъня в игра. 

Дали роднина ми е, питам се, Сълзата? 

Изгубен брат съм - тя е от Отца... 

Ще се стопя... попия във земята... 

Ще я залъжа, че любим съм на кръвта. 

Ще напоя с копнежи тъмнината

и ще подхвърля за Любов стръвта. 

Дали роднина ми е, питам се, Сълзата?

Недоизплакан бях... а тя е от Отца...