Сроден Бях

Сроден Бях

Душа си сродна - милост от Небето, 

но знаеше, че времето лети..

и знаеше, че било е сърцето

и учило за Тебе да трепти. 

Отвъд съм пак.. а цветето ти клето

дано за някой друг да процъфти! 

Душа си сродна... липсваше ужасно, 

а спомена и нощните звезди

рисуваха Те... същество прекрасно, 

не беше само нечии мечти, 

надявах се - възможна си и страстно 

да ме посипеш и с любовните искри... 

Душа си сродна - пак ли ме подмина? 

И пак ли само пепел съм за Теб? 

Не знам дали отново да намина... 

Май този свят за мен си е проклет! 

Как исках да е място за двамина, 

а не тъмница за изтлял поет.