Иширет
По свлачища на времето залитам...
Там спомена за Теб е незарит.
Как искам пак да Те попитам,
Ти, извор чист и неотпит,
дали аз вечно ще се скитам
без да Те вкуся, в мислите ми скрит?
По свлачища на времето залитам...
Не беше то, което Те отне.
Напразно към Небето все политам.
То няма нас да събере.
Но знам къде си и се вливам.
От кръв съм аз, а Ти си ми сърце...
По свлачища на времето залитам...
Залитни и ти... и пак се въплъти!
В очите нечии да Те надничам,
да се кръстосат нашите съдби
и пак света да заобичам
където още някой с мен трепти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар