Ветриада

 

Ветриада

Ще Те догоня... даже и без вятър...

напразно май опънал съм платна

там в облака пред бурята съм спрятан

притихнал съм в свенливата вълна

ще бъда пак в стихиите подмятан

но благ оставам с огъня в кръвта...

Ще се отроня... даже и без вятър...

ще се сбогувам в есенно листо

в земята черна гост съм знатен 

от звездна прах умесено тесто

ще поникна все на някъде изпратен

в сърцето ти пак нямаше место...

Ще се въздигна... даже и без вятър...

остана всичко тежко във плътта

и драмите... емоции... театър... 

сега съм чист от всяква суета

и само нишка сребърна замятам

каиша си разкъсал към света...