Дори...
Дори когато безобразен
със думи все деня петня
дори когато вътре празен
от скверност кухо все кънтя
Дори тогава... с поглед ясен
се взирам в твоята душа...
Дори когато няма смисъл
простор и време ни дели
дори когато с кръв съм писал
рисуващ в черно нечии съдби
Дори тогава... в Теб се слисал
очаквам погледа Ти да искри...
Дори когато зее пропаст
и аз съм пропаст и скала
дори когато сам съм напаст
рушейки в себе си света
Дори тогава... нежна Слабост
даряваш мир на таз душа...
Дори когато тъна в бездни
обрулен, мятан в бури и беди
дори когато в мигове болезни
от мъка свит съм и в сълзи
Дори тогава... в скута звездни
засмукват нежно твоите очи...
Дори когато ще заспивам
и го усетя за последен сън
дори когато там се вливам
река очакваща последен гръм
дори тогава... в Теб попивам
а бях от кръв... и още съм...
♥️♥️♥️
ОтговорИзтриване