Умирен

              Умирен

              Прощавам се с деня
              потъвам там... в съня... 
              Ноща е пътеводна
              реката пълноводна
              Натам ли ще се влея
              преди да Те залея?

              Потъвам умилен
              предавам се смирен... 
              Отвъд ще Те прегърна
              и с тъмнина обгърна
              Не само светлина
              дарява топлина... 

              Потъвам  уморен
              попадам в твоя плен
              Води ме в Тишината
              и милвай и в тъгата
              Реката... чувстам Ти... 
              как в Себе  си ме  скри... 

              Потъвам осенен... 
              Нима не си от тлен? 
              Нима си само спомен
              от вятъра отронен!?
              Все в ноти си до мен
              недоизсвирен тих рефрен... 

              потъвам  Умирен...