Полъх

картина Владимир Волегов

Полъх

А вятъра със теб се заигра

не знаеше, че тази нежност

пропита беше от дъха

на гърди присвити в безнадежност

че недостъпна твойта красота

оставаше за моята безбрежност...

А вятъра със теб се заигра

и част от мене бурята зовеше

но още не... танцувай във деня

за теб все още слънцето гореше

да пуснеш исках свитата коса

тя нишки тленност на лъчите беше...

А вятъра със теб ме заигра

вселена женственост докоснах

оставам тих, невидим в самота

към теб еони се домогвах

но с тази твоя земна красота

боговете на страстта не трогнах....