Аз Пустинята
А розите те чакаха и в този ден
захвърли ги, забрави и замина
сега завръщаш се във посивял сатен
но още по - примамлива, красива
а цветовете пак са там и вдъхновен
ще те прегърна с ласка на пустиня...
Със пясъка нозете ще загрея
които исках в длани да държа
косите ти със вятър ще развея
мечтаех как ги галя в сутринта
по тялото ти струи ще разлея
очаквани да къпят във страстта...
А розите те чакаха и в този ден
но този път със цвят прощален
сега си тук и на пустиня в плен
изпепелен пейзаж на мъж фатален
усещаш вече как ти става фен
лешоядът бдящ за дъх финален...
Няма коментари:
Публикуване на коментар