Очакван

илюстрация Lee Jeffries

 Очакван

„Преминал съм отвъд отдавна

а тук съм само с двете си очи,

надсмял се над земята меродавна,

където щъкат вашите съдби.

Сега съм тук с присъдата фатална

да ви припомня празните души…“

Зад всяка бръчка виждах Нея,

попарила сърцето му с любов.

Зад спомена усещах, че се рея

и носех се в живота му суров.

Споделената съдба е епопея,

в която Тя остана вечен зов…

Звезда изстива... споменът остава

земята тръпне в нощна пиета

и поглед гасне в тленната забрава,

напускащ тази твърд от суета,

но там далече нежност го завява,

очакван е във нечия съдба...