Да видиш спомен

- Понякога ме обзема мисълта, че не сме справедливи… Действително ли всяко едно същество трябва задължително да се сблъска с демоните на семейната матрица?
- Въпроса не е в справедливостта, а в необходимостта. Когато влачиш непосилен товар, не е ли разумно да отвържем чувала, да видим какво носим и преценим, дали въобще е наше и някому нужно?
- Искаш да кажеш, че хората са априори обременени, за да търсят решение на проблеми, които не са техни собствени? Ооооо! Това звучи жестоко!
- Драматизираш и проявяваш нездрав хуманизъм… Проблемите са ОБЩИ! Само че някои същества нямат ресурсите и опита да се справят с тях. За това НИЕ и по тяхно одобрение ги конфронтираме с предизвикателства. Ха! Чакай, чакай! Нали Ти беше най-големия застъпник за Свободната Воля? Това е тяхна воля…
- Да… Значи тази земя е тренировъчен лагер, пълен със спортисти, състезаващи се със себе си и едновременно с другите. Интересно… Но това нежно и невръстно същество! То как ще се справи? 
- То притежава двуостър Нож… Миловидност! Тя ще го съпътства цял живот и ще бъде щит и проклятие, оръжие и отрова! Тази министатуя Божествена Невинност и Чистота ще бъде газена и прелъстявана заради тази своя миловидност, но със същата ще поваля и изпепелява всеки, който пристъпи по-близо от допустимото! 
- Но не може ли Тя някакси да пропусне тази неприятна среща със семейната обремененост… или както някои на земята бъркат с генна обремененост, а всъщност е матрична зависимост на всички нива? 
- Не е практично… Ако не участва в хистерията на човешкото проявление, вързано за семейната матрица, тогава правиш от нея турист и нехайник… лентяй. Лишаваш я от особени уроци и от мотивация! От импулс! От волята да избягаш от нещо, което е част от Теб, но бягайки да намериш себе си.
- А Тя ще се намери ли? Този дом не е ли твърде мрачен? Тази реколта не е ли подозрително обилна и подсказваща изтощителен труд, мълчалив и изнурен баща, строга майка и взискателни сестри и братя?
- Хаха! Сега разбрах! Усещаш част от себе си минала през този огън. Виждаш себе си!
- Но защо? Защо не искам да си спомням всичко? Защо? Защо търся милост?
- Ангелът е тук, за да може помагайки и насочвайки да види това, което приживе не е искал да види… Предстои ти да видиш нещо, което те плаши, защото няма по-жесток урок от собствените ни страхове! 
- Но Тя няма да страда повече от мен, нали?
- Не… Тя ще страда само веднъж...