Кърваво червено

Кърваво червено

Червеното не винаги е символично нарицателно... даже и когато е свързано с една белота, вързана за геометрия, отваряща в мъжкия мозък съвсем друг тип лава... налягането, подсказващо изригване. 
       

Но нека подсилим напрежението с онази облачна пухкавост, прикриваща евтината еротика на показното и пошлото и надскочим Porn Hub на малодушния и лишен от въображениe онанистки мозък. Нека усетим една друга страст, която няма нищо общо с Изцвък Екстаза и Изпъшканата в театрална самозаблуда Женственост, където два емоционално-физикални инвалидa насилствено се опитват да копират нещо, за което не са дорасли, изпъшквайки фалшивата представа как би било изживявано то...
       

Но ето... Нека на останалите полусъбудени способни да усещат повече от топло, студено и допир, в рамките на всекидневната работна моторика, да дадем шанс да изживеят Вселената в най-висшия ѝ екстаз!
       

Тази вечер Тя взе особена баня. Още докато сваляше вече леко натежалите от човешки изпарения дрехи на ежедневието, свличането и изхлузването на полусинтетичните материи създаде особена тревожност и наелектризираност на кожата. Тя задържаше дланите по кожата си повече от необходимо за разсъбличане и осъзнавайки това, вече явната възбуда се потвърди с лека зачервеност в лицето, която на други места се различаваше като порозовялост. Гърдите също се задвижваха с друго темпо и с друго темпо въздуха връхлиташе дробовете и. Най-късно сега сърцето подаде сигнал, че нещо се случва с кръвта, но и че това случване е приятно.


Някъде надолу една цяла котловина подаде сигнал за особена влажност на място познато с още по-особените си функции и изригвания. Ръцете потеглиха непращани и неподканяни натам.
       

Навън беше облачно... но не достатъчно облачно, за да може да охлади страст, по-жарка от слънцето. Бялата Нимфа се гънеше по пода като копринен шал, подухван от вихър и търкаше бедрата едно в друго, протестираща, че между тях не присъства Той! Едната ръка беше вече над облаците и поемаше настръхналата екзалтираност на гърдите с върхове набъбнали в плодородна сладост! Дъхът ставаше все по-засладяващ и дишането вече беше вкусна наслада с апетит опитващ се да засмуче простора!
Долу... долу някъде под облаците другата ръка докосваше с най-нежните си части места, които бяха резервирани за Полубоговете! Космически Спусъци! Ядрени Копчета! Шалтери, палещи Нощ и Ден... звезди и черни дупки... Животът и Смъртта...
       

На фона на това Умиране и Раждане една кървава луна напомняше, че във вените ни тупти Космоса и само неговото Изригване е гарант за Нови Светове! Това Бяло Вълшебно Същество Раждаше такива...