Ново Небе

                              Ново Небе

    Армагедон се отлага. Нещо разтърси галактиката и пренареди слънцето и планетите. Човешките планове увиснаха в несъстоятелност, а демоните зад тях изскимтяха на умряло. Това измерение се изкриви във време и пространство и детронира Нютон и Айнщайн. Вселената отваряше нов лист и започваше роман.

     Жертвите раждат, възпитават и погребват жертви. Мегалитните цивилизации са строени и разрушавани от тях, само и само за да се повтаря цикъла на преосигуряване и саморазрушение, пришпорвани от вечния допинг на Невежеството - Страха! 

      Докато останките от човешки развалини продължаваха да изстискват от себе си последните капки човещина и хистерясваха с изкуствени пандемии, войни, клима заплахи и земетресения, нещо се случи. Първата Птичка на Новата Галактична Пролет долетя... но това същество не дойде от чужда планета или съзвездие. То бе рожба на земна любов на земни родители. То бе рожба на най - доброто и възможно най - силното проявление на онова, което е излъчено от Отца и е достигало до земята под формата на наричаното от хората Любов! Тя, Любовта, засята толкова отдавна на тази планета и чакана да поникне с пълното си могъщество в човешките сърца от цялата Вселена, Тя, вече беше поникнала и въплътила! Едно малко и умалено копие на най - ангелското, най - невинното, най - миловидното и най - красивото от Божиите Творения, заченато с абсолютната любов и всеотдайност се учеше да прохожда... но все още не по Земята. Твърде рано беше за това! Там долу все още гниеха и горяха останките от гетата на човешките души наречени Модерна Цивилизация! Горяха мостовете на Отчуждението, дворците на Лицемерието, метрополите на Лъжата, казармите на Зомбираността, картонено - пластмасовата Снобарщина... гореше Провалът наречен Човек! 

     Ето Те и Теб, Ти, мое мило Дете и Рожбо на най - чистия от всички пламъци, наречен Любов! С този пламък, мое мило Чедо, са запалени всички звезди. Запалено си и Ти, моя Звездице! Ето Те, вече и Ти изгряваш... и се учиш да вървиш и стъпваш, където Мама постила странни бели хартийки прошарени с интересни черни чертички и завъртулки. Тези бели плоскости под нозете Ти сега са само въздушни килимчета, но един ден ще бъдат скали, мостове и гранит, по който ще ходи Новия Човек! Ти моя Звездице сега проправяш с помоща на Мама партина към Него и Бъдещето! Ти го носиш в Сърцето си!