Сбогом

 

                                                Сбогом 

    Да сънуваш в пустинята на моята скръб е безумие. Там облаците не се изваляват. А исках да се спася от тази планета, защото там, където не мога да се изплача, не може да поникне Любов.

    Ти, както винаги, закъсня... Вече се въздигнах окончателно и небето стана моя дом. Все още не мога да се локализирам, но Те съзирам отгоре и в същото време невидими частици от мен те обгръщат. Не съм прашинка или капка. Усещам вятъра минаващ през мен като приятна прохлада и го забелязвам едва, когато се заиграе с косите Ти. Този вятър Те прави особено видима и избистря твоите контури, но през тях сякаш Жената вместо да се скрие, пронизва пустоша с присъствие! Удивително! Това присъствие преди го усещах като неустоимо привличане, задвижващо в мен бурно кръвта и правещо отчетливи късите тласъци на смутеното сърце. Сега съм Те обгърнал без да горя, треперя и гърча в агонията на страстта... Сега съм навсякъде около Теб, по Теб, в Теб и вкусвам деликатно една приятна извираща шампанираност и в същото време благост, която ме разнася и раздипля в ефирна лекота. Усещам, че заискрявам... като невидим и безшумен бенгалски огън, но явно тази наслада е само за мен. 

    Ти закъсня... Беше по - несигурна и съмняваща се от мен. Не посмя да ме прегърнеш, не посмях да Те прегърна... Не посмяхме да допрем устни. Даже не си и представяхме, че можем да гмурнем в морето на онази изпепеляваща страст, която ражда и унищожава светове и галактики... Да... Просто не посмяхме. 

      Сега, когато вече не съм от плът, Ти, мое Терзание и Неосъществена Любов, недей да тъжиш! Не се вглеждай в хоризонта, защото никога не съм изгрявал или залязвал истински в живота Ти. Не поглеждай нагоре, защото никога не съм бил издигнат в представите Ти като Любим толкова високо, че да си готова да се отдадеш напълно. Не забивай поглед в земята. Тя е невинна и чиста, защото без ропот прегърна шепата пепел, която оставих след себе си. Тя не ме осъди и не отказа ласка... 

     На прощаване, Ти, Моя Недокосната и Неразгоряла се Страст, ще получиш дар и завет. Ще се промъкна за последен път в сърцето Ти и ще му подшушна, че страха и несигурността идват от човешкия мозък, а той е безплоден в любовта.

Ще му подшушна, че То е щастието и любовта... и, че Ти си достойна за Тях. 

     Мислите не ни допуснаха и превърнаха мен в пепел, живота ми в пустиня, а душата ми в неизваляла се тъга. Не позволявай, моя Несбъдната Любов, да се случи същото с Теб! Ще се моля отвъд!