Без нищо

Без нищо 

Животът, който мисли за един 

За този, който му не стига 

За забиващия в колелото клин 

и за обърната с годините талига 

За смисъл на живота неделим 

не е финал, завесата се вдига... 

И щастието не е да обичаш 

на мъката е то жених 

Сърцето си да даваш и се вричаш 

и пилееш по Света Светих 

И не от радост се разтичаш 

не си живяла, траурен си стих... 

За бриз и лято... май си закъсняла 

през юли любовта е само пек 

И в тишината спомени си свряла 

омразата и болката са лек 

Сега с сълзи тревата си заляла 

от пръст оплакана си ти човек... 

Е хайде... стига съм отпявал 

не бях жених, не станах поп 

Душите нежни вечно съм отвявал 

на страстта съм вечен, верен роб 

Без нищо тук си... и не съм забравял 

но ще си заминеш с моята любов...