Червенокосата

Червенокосата

/ къс разказ от Живко Ванев /

Инспектор Мелпоменски беше бесен – вдигнаха го от софрата спешно. Точно бяха ударили по 3 ракии от неотлежалата нова реколта и започнаха от онова Божоле нуво, което той твърдеше, че е редно да се превари на пърцуца, та да се приключва с мъките и му се обадиха по служба…

Вече, почти изтрезнял, той слезе от джипа, мина под заграждението на местопрестъплението и застана пред трупът на жертвата, който вече бе покрит с бял чаршаф. Оригна се скришом и си помисли: „Това божоле не толкова зле…“. Някой се притича и му донесе служебният таблет. Мелпоменски го отвори и откри лицето на жертвата.

- Какво става тук бе колеги, да го е@а! – провикна се той. Жабите от близкото блато, крякащи и без това достатъчно тихо в тази топла, ноемврийска вечер – млъкнаха.

- Какво, какво? Имаме труп инспекторе! – се осмели да отговори патрулиращият полицай.

Жабите започнаха да квакат, но някак неловко. Жертвата бе красива, червенокоса девойка. Очите и ушите ѝ, бяха превързани заедно - с бежаво, хартиено тиксо, като убиецът, старателно бе преметнал косите ѝ така, че лепенката да изглежда, като диадема. Устата ѝ бе затапена с намачкан лист хартия. Инспекторът разкри останалата част от изцяло голото тялото. Дясната ръка бе вързана със свинска опашка за чугунена лира от радиатор за баня. Лирата, сега изглеждаше по-голяма от девойката.

- Талиев! – провикна се Мелпоменски към полицаят – За кой път да го е@а, я намираме тая тук?! – Въпросът бе реторичен и без никаква злоба, но жабите млъкнаха отново. Същият труп бе намиран вече 4 пъти, като единствената разлика бе в това, че досега всеки път, девойката беше окована за по един голям, шестребрен, чугунен радиатор. „На тоя психопат са му свършили радиаторите!“ – помисли си инспекторът и рязко му се допи една бира, но Талиев му поднесе кафе. Криминологът отпи глътка, намръщи се от горчивото и извади листът от устата на жертвата. Разгъна го. Стандартен лист с формат А4, напечатан на лазерен принтер с марка “HP” или „Canon”. Текстът този път бе различен:

„О, ти неземен дух,

ти нежелано вдъхновение!

Ти само мъка носиш ми!

Светът за мен е глух!

И карам аз на ръкоделие…

Какво от туй, че съм Явление

и гениален,

когато от години

съм на хляб и бира с лук?!“

…..

Мелпоменски се усмихна злорадо – бе разкрил убиецът.

…..

Спец. отрядът бе нахлул в квартирата на поетът Ликургов. Когато облакът от димките се разсея, разкри неприятна гледка – стърчащи тръби на парно, празни бирени бутилки и напечатани листове с гениална поезия по пода. Завлякоха треперещият поет към изхода. Всичко бе наред до моментът, в който го вкараха в ареста. Там той започна да буйства и крещи:

„ Помоооощ! Тя се върнаааааа! Моля виииииии! Махнете яяяяяяя!“. Никой не му обърна внимание.

Червенокосата муза отново бе зад лявото му рамо – шепнеше му, целуваше го и го милваше нежно….