Сълзата

Сълзата

    Радвам се мое дете, че все още не разбираш есента. За Теб тя още е част от игра, в която всяко движение и детайл не са правила и цикъл, а свеж полъх любопитство и покана за участие в танцът на четирите елемента. Ти, мое дете, не се отделяй от тях. Не се превръщай в наблюдател. И когато изморено потеглиш към къщи, запази онази волност, с която си омагьосано... Не се превръщай в един от нас.. все още не! 

    Преди да разбереш сезоните, мое малко умалено копие на звезда, усети, че туптенето на сърцето Ти е онзи мини цикъл включващ в себе си всяка промяна в природата. Само така няма да забравиш, че си едно не само с нея, но и със звездосклона. Само така ще успееш да запазиш онази светлина, която в нас зрелите мъждука и тлее гипсирана от прахът на всекидневието. Ти, мое дете, все още усещаш тази топлина в прегръдката на най - нежната и любвеобвилна жена, отстъпила част от  плътта си за да можеш тук да разбереш думата любов... Тази любов, която те е поканила тук и ще те върне отново в звездната Ти родина. Знай мое дете, че тя е навсякъде и скрита във всеки детайл, който тъй жадно попиваш със сетивата си... Не забравяй това усещане... никога.

    Сега, мой мили малчо, вдигни нагоре глава и погледни там накъдето се изпъват дърветата и залитат птиците в любовен танц с висините, към които се стреми всяко светло същество. Знай, че там някъде е твоят истински Дом. Но той ще почака... Понякога това трае цяла вечност, но всъщност е само едно премигване на едно същество, което зрелите наричат Бог. Този Отец е и твой... и вечно ще бъде. И това листо, което полита към теб, мило същество, е сълза от гората. Тя плаче за Теб моя звездице... Плаче от умиление!