До мен
Озъртай се за мен като пораснеш...
ще бъда тук, макар недоловим
и в света преди да се захласнеш
на суетата дом и храм неустоим
спомни си мен преди да паднеш
до тебе съм аз... в едно трептим...
Озъртай се за мен в умора
в полята гонихме мечти
за теб съм винаги опора
как падахме и в синини
с очите шарехме простора
натам сега ти ведро погледни...
Озъртай се за мен и във тревога
и в мракът ще сияя в Теб
със Теб живяхме двама Бога
сега вторачен си в портрет
а помниш как във изнемога
с усмивка греехме навред...
Озъртай се… и вечно ще сме живи
със всеки белег ще си по - богат
и с всяка рана... по - щастливи
и болката свещен е благодат
лъкът опъват с всички сили
към звездите връщат ни назад...
Озъртай се… и вечно ще сме двама
в това сърце в едно туптим
помни, че всичко вън е драма
а чака ни домът любим
където двамата в забава
над спомени за тук ще бдим...
Препрочитам го през ден. Странна...мазохистична потребност...разчовъркване- мнооого болезнено. Дори през ум не ми е минало да го коментирам - чувствам го толкова лично..интимно, надълбоко , че бих осквернила трипа си. Какво ли бих могла да ти кажа, освен едно огромно благодаря! Всъщност да -Терпсихора, Калиопа, Евтерпа, Клио, Урания, Ерато и останалите - всички да са с теб. Марияна
ОтговорИзтриване