Финалната права

илюстрация by Trini Schultz

Финалната права

Тежките ми стъпки имат основание. Те са тук заради Теб… Да се видиш залитнал и паднал в това измерение лишено от лекотата на безпространственото и безвремието е доста неудобно събитие. За това може би двукраките идват с писък и рев, но е доста чудно, че го напускат с плачове и вайканици. Дойдох безмълвно. Безмълвен ще остана и до финала. Само от време на време ще тръбя тревога и тромпетя, възвестявайки присъствието си на онези, които не разбират от вечност и ръмжат неосъзнатите си страхове. Знам, че не са виновни и познавам природата им. Знам, че тяхната настървеност е борба за кокъл и място под слънцето. Знам, че пяната на устата им е сокът на ужаса, подсказващ обречеността на тленното. Да… Само зарити в земята усещаме драмата живот. 

Ти ще ме придружаваш. Ще усещам онази дискретна топлина, която някога и на друго място ме е пронизвала с огъня на страст по - стара от светлината на звездите и по - разкъсваща от торзионите на хаоса. Ще ме обичаш, колкото и абсурдна да е тази дума тук. Ще ме галиш, колкото и трудно да е да ме докоснеш отвътре. Ще ми шептиш нежно, колкото и да е трудно да бъдеш чута в този вакуум на отчуждение и неразбраност. Ще ме прегръщаш… и с това заблуждаваш, че съм жив.

Ти, моя спътнице, дала смисъл на тази прошарена и гравирана от отчаяна скръб и хистерична радост земя, Ти ме водиш днес към финалната права. Не съм навел глава, защото никога не съм я изправял повече от нужното. Не съм намалил темпо, защото никога не съм препускал в безмислени надбягвания. Не роня сълзи, защото никога не съм се кривял в блудкавия екстаз на пресиления смях… Там където другите плакаха, аз дърпах разбиращо челото във ведростта на разбирането и напрягах очи в тревога там, където те се търкаляха в хистерична екзалтираност. Бях нащрек… защото животът е будност и любопитство.

И ето… вече наближаваме. Благодаря, че си облечена в гарвановото сребро ( човешкото черно ) и, че споделяш моето завръщане. Обичах Те безмълвно моя земна опоро, искрице и топлинка! Обичах Те както никой друг. Радвах се на твоите танци и песни. Попивах формите и мириса Ти и благославях всеки момент в който ме поглеждаше с онова синьо, което напомняше, че има небе и птици… вестителите на свободата. Знаеш, че ще Те обичам и отвъд… ще Те очаквам... защото роденото от светлината и светило с нейната благодат, винаги се завръща в извора. Ще Те чакам моя Искрице… ще Те чакам…