 |
| илюстрация by Jeremy Lipking |
Моята земя
Ще те прегръщам… нищо че си черна
реки човешки си попила от сълзи
последен сбогом, слънцето да мерна
обичам сянката ти да пълзи
и с ласката си нежна и безмерна
зарий това, което не тупти...
Ще те прегръщам… даже и студена
посипана със пепел от съдби
там виждах Нея тръпнеща, смутена
родена от молитви и мечти
как исках приживе да е поема
с която тръпна смъртен до зори...
Прегръщам те сега и като вятър
разравям те със бури и води
и дебна те в недрата спрятан
и както лава по снагата ти гори
така и аз във пламъка се мятам
копирайки среднощните звезди…
Няма коментари:
Публикуване на коментар