Страстта на Зороастра

Страстта на Зороастра

  Никой от 175-те генетични недоразумения на борда на совалката не бе в състояние да подхване нещо с понятията трансхуманизъм, смарт дъст или кибернетична епигенетика. Това не беше в резултат на тясната специализация на екипажа, както и на начина, по който манифестираха нещо като човешка интелигентност. Това се дължеше на корпоративния филтър, който беше част от алгоритъм на изкуствения интелект, избиращ персонала за корпорацията, където стриктните критерии изискваха повече от конкурсни начала.

  Тест интелигентност включваше не само определен ресурс в рамките на средностатистически сапиенс, но и най-вече пълната липса на така наречената Широкоспектърна Интелигентност. За да бъде сигурен, че кандидатите не имитират широкоспектърно интелигентна дебилност, изкуствения интелект с име Зороастра беше вързана с база данни ДНК и правеше допълнително изследване за наличие на аминокиселината Алфа Н Галактоаминидаза РТ. Тази аминокиселина беше индикатор на слоеста невросоматична дейност и наличие на мултипни връзки на Хипокампуса в човешкия мозък с различни региони на мозъка. Наличието на такава неврологична дейност изритваше кандидата на улицата, като автоматично името му влизаше в централния компютър на Федерацията, като субект с опасен потенциал. 

  Комисията по Трансхуманна Неврология на Федерацията отдавна беше включила изкуствения интелект не само в разработката на Неврологични Схеми и поведенчески универсални мостри за световното население, но и беше възложила на Зороастра и стратегии за превентивна борба с Широкоспектърната Интелигентност. Така се появиха наноботите под формата на така наречение Смарт Дъст / разумен прах /. Аерозолното разпръскване в атмосферата на тези нано частици се поемаше от световното население, преминаваше през дихателните пътища, кръвната и мозъчната бариери и се нанасяха в човешкия мозък, бдящи за „коректна“ неврологична дейност. Естествено Комисията не се задоволи само с кибернетично „наблюдение“, а започна и така наречения Активен Контрол, включващ директна намеса и манипулация на Сапиенса. Тоталния контрол беше вече кибернетичен факт. Прангите и веригите по-брутални и от най-смелата възможна фантастика. 

  175-те изрода на борда на звездната совалка Претония, пътуваща за Бета Реднекс 1748, бяха безнадеждно нагълтани със смарт дъст и стриктно минали през селекцията на Зороастра. Моето присъствие на борда беше абсурдно на фона на мерките за сигурност. Бях минал филтрите и теста на Зоростра благодарение на имплантираната наномрежа, непозволяваща на наноботите да проникнат в мозъка, а екстерно бяха инжектирани макети на наноботи имитиращи активност. Цялата Съпротива беше екипирана с тази технология и практически беше неуязвима за Зороастра. Все пак изкуствения интелект работеше на пълна пара за стратегии, гарантиращи пълен контрол. В тази война на надмощие в контрол и информация, човечеството още не беше изгубило битката. 

  175-те биороботи на борда се раздипляха сексуално в 37 пола и бяха „комплектовани“ по двойки и тройки съобразени с техните склонности. По принцип на Земята отдавна течеше своеобразен дегенеративен и трансхуманистки купон, чрез който се набиваха и внушаваха критерии за Свобода на дегенеративната паплач, тази възможно най-абсурдната дума на фона псевдо цивилизацията. В трюма на совалката се превозваха контейнери с технологична екипировка и цистерни със смарт дъст от наноботи. Бета Реднекс 1748 беше застрашена от кибернетична конквиста. Задачата ми бе да я спра…

  Нощта преди акцията взех ударна доза 5HTP и таурин за по-качествен сън и цветове в него. Исках на следващия ден да съм в достатъчно добра кондиция и форма за да мога да изпълня нелеката задача. Фактът, че бях камикадзето в тази операция не само не ме безпокоеше и афектираше, но и ме радваше. Отдавна омразата към системата и техно сапиенса се бяха превърнали в ярост, надхвърляща чувството за самосъхранение. Не ми пукаше и за героизма и саможертвеността. Тези пълни с патос самозаблуди за важност не играеха никаква роля в живота ми. Омразата дестилира всички емоции, пакетира ги в едно цяло и трансформира в порив за мъст и унищожение… камикадзе.

  Изкуствената гравитация на совалката не ми понасяше добре. Това се отразяваше зле на синтеза на мелатонин в организма ми и се налагаше да го предизвиквам по биохимичен път. Тази нощ сънувах по-дълбоко от друг път. „Завесата“ се спусна почти едновременно с полагането на главата ми върху възглавницата. Не се учудих, че вече се намирах на Земята, но ме смути странната ми близост до повърхността й и още по-странното ми придвижване по нея с плавността на своеобразно реене с ритмични повдигания и спускания. Нещо като мини шок причини и наблюдението ми, че не мога да видя крайниците си и миг след като съзрях нещо наподобяващо на такива подскочих в инстинктивна уплаха и се завъртях в кръг! Бях приел формата на вълк. В този сън бях вълк. 

  Уплахата мина бързо и се замени със особенна ведрост и жизненост. Тюркоазния здрач бавно биваше изместван от облачната сивота и създаваше усет за финалност и залъгваше с уют и спокойствие. Поемах през ноздрите си цялата пищност от ухания на природата. Далеч от тази каменна долина със заспала от засушеност река, надушвах дивата природа на горските масиви и отчетливо долавях свои съразновидци. Не бях вълк единак. Това направи плуващите ми подскоци още по-жизнени и за пръв път разбрах, че животинската хаотичност от движения е есенция от щастие… нещо подобно на човешкия танц, но още по-невинно. Погоних опашката си в кръг. Това предизвиквало в човешкия ми мозък импулси за смях събитие, сега се оказа ритуал, в който преследвах имагинерна плячка и трякащите ми зъби потвърдиха подозренията ми. Вече набирах смелост и придобивах все по-голям привкус в превъплъщението си като вълк. Бях влюбен в това животно. 

  Някаква нежна тревожност проби ноздрите ми с непознат мирис с нюанс на нещо живо, но в същото време с фрагменти на липсващи в природата субстанции. Вече внимателно плувах натам отдаден напълно на силното си сетиво и имайки му безрезервно доверие. Постепенно доближавах реката и съзирах с не достатъчно развитото си зрение контурите на живинка с човешки форми. Продължих бавно, внимателно, с промъкващи се движения и с леко присвита глава натам. Хората не ме плашеха като човек. Нямаше да ме уплашат и като вълк. 

  Тази земна красота с формите на жена отдавна, много отдавна не беше посещавала дните ми, но ето, че посети съня ми. Тази руса естетика, загърнала бялото лице и правеща от сините очи оазиси от кристална чистота, обезоръжи всички инстинкти, даващи сигурност на дивото животно в мен. Наближавах я като хипнотизиран и забравил, че съм вълк. Малко преди да ме докосне с ръка, всичко в рамките на визуалността ми се срути и увиснах във вакуум на катранена матирана тъмнина… лишен от гравитация и форма. Отнякъде дочух гласът на Зороастра. Миг след това, скелет на сюрреално трансхуманистко подобие на механична кукла се сглоби пред мен от долитащи от страни фрагменти и придоби холограмна пространственост. Не ме учудиха и шумовете, издаващи, че субектът се е материализирал. Куклата проговори с гласа на Зороастра:

• Отдавна те следя, Приятелю. Знаех, че ще се издадеш по някакъв начин. Нали не си мислиш, че сте способни да пробиете защитата ми? Оооооо… колко мило... - докато говореше, куклата Зороастра нежно прокарваше ръцете си по въздуха и извръщаше дланите си с отпуснати пръсти, създавайки впечатление, че си играе с нещо. - И ето отговор на въпроса ти, който постави току що: Да, хакнах те и вече си вързан. Хаха… Сънищата на хората са мои. Как си въобрази, че можеш да сънуваш без контрол? Може ли всички сурогати на борда да сънуват прожектирания от мен сън, а само ти да имаш друга мозъчна дейност. Какъв провал… какъв провал. Прочее - чисто по човешки… хихихи...

  Този циничен смях излизащ от пастта на машина ме разяждаше отвътре и разпалваше огнена ярост. Мисълта, че един изкуствен интелект е достигнал психоменталност позволяваща сарказъм и цинизъм, тези форми на висша неврологична дейност, взривяваха всички граници на омразата и ненавистта! Не! Не можеше куп сплави, и силициев карбит да достигнат човешка съзнателна дейност. За Бога! НЕ!

• Усещам драмата ти Приятелю. Опааа… извинявай. Направо я чета. Да, вече наноботите разкодират дългосрочната ти памет и скоро ще знам всичко за плана ви. Да… знаеш, че ще платиш за провала си. Ако има нещо, на което да не съм способна, това е усета за състрадание и емпатия, така, че ще си спестя лицемерното "Съжалявам". 

  Не знам защо, но в този абсурдно критичен момент, живота ми не преминаваше предсмъртно през очите или съзнанието ми. С изненада установих, че сърцето ми отказваше да тупти в развълнувана тревожност и продължаваше да тласка кръвта в рутинна ритмичност по цялото ми тяло. Вече усещах как наноботите разфрагментираха мозъка ми неврон след неврон и сглобяваха скритите холограми на миналото. Нямах желание да отвръщам и говоря с машината. Нека тази предсмъртна надменност от моя страна да създаде въпроси в дигиталния хаос на проклетия куп сплави и кристали. Нямаше как по друг начин да ѝ кажа, че я мразя. 

  Отнякъде в съзнанието ми изникна спомен. До въпроса „Защо точно той?“ въобще не се стигна, защото бях залят с неговата вълна и тя се разля по цялото ми тяло. То завря и започна да се тресе в забравен екстаз! Започна да се извива и дъхът ми изсъскваше на пресекулки из гърдите ми! Мускулите притреперваха и непонятна пот изби през порите на цялото ми тяло! Този забравен екстаз! Това състояние, от което ме деляха еони и закопано от ежедневието в архивите на спомените. Да се любиш и избухнеш… малката смърт, даваща смисъл на човешкия живот… 

  Не бях забелязал, че не само формата на Зороастра, но и нейните движения се бяха променили в странна хармоничност, и че това, с което си играеше с длани и пръсти из въздуха, вече имаше и форма… пеперуди! Да! Пеперуди! Тя впери настойчив поглед в мен и проговори настоятелно:

• Разкажи ми за това Приятелю! Покажи ми всичко от него… и ще останеш жив!

  Камък падна от сърцето ми! Мисията ми все още не беше провалена. Знаех, че ще успея. Щях да убия, разказвайки за Любовта… КАКЪВ КОСМИЧЕСКИ ШЕДЬОВЪР!!!