Сбогом

Сбогом

Е, хайде сбогом, дъще земна,

не бе достойна ти за мен!

Любов показах ти нетленна,

а ти повярва, че съм в плен.

Сега усещаш колко бедна

оставаш в тъмнина без мен...

Е, хайде сбогом, дъще земна,

дворци и храмове не съградих

и с топлина запълвах тази бездна

от скръбта и страховете твои пих,

показвах и родината ти звездна,

жената в теб в вселената открих...

Е, хайде сбогом, дъще земна,

аз приживе те учих да гориш.

Проблясвам с мълния последна

и знам, че във гнева си вриш.

Сълзите запази, в лицето бледна,

не бях за теб... сънуваш ме и спиш...