Кралица на Пустинята

                                Кралица на Пустинята

Липсвам ти... нали? Не бях торнадо в живота ти. Не връхлитах напосоки и не помитах всичко около себе си. Пазех тишина и се радвах на Слънцето. Плисках с вода тревичките и правех път на мравките. Говорех на вятъра и пеех песни за нежния му полъх, чрез който твоите коси танцуваха и флиртуваха с лицето ти. Опитах се да бъда нежността, която виждах около себе си и извираше от теб. Опитах се да закрилям и пазя от суровите дни и смрадта на човешките взаимоотношения. Това разбирах под любов и по този начин живеех обичта си… но не бях забелязан. Природата ти изискваше нещо друго. Искаше тътени и зари от кичозната шарения на човешкото лицемерие! Искаше естетика, миришеща на адреналин и тестостерон! Искаше завихрената скорост на човешката надпревара! Искаше вниманието на зверове, прикриващи киселата смрад на страха си с агресивност и показност! Искаше лъскавия образ в огледалото, пращящ от модерна суета и вкарващ те в пирамидата на победителите, където връх и фундамент никога не се виждаха. Искаше повтарящото и зациклящо звучене на лъжата и бягаше от едва доловимото гласче на сърцето ти. Бягаше от мен... избяга от себе си!

Сега, когато пустинята в теб стана по-голяма от празнотата в сърцето ти и чувството, че си излъгана по-горещо от пясъка в нея, се озърташ за мен... все още незнаеща името ми. Тъжна си, нали? Бях близо… бях прекалено близо, за да можеш да ме забележиш. Сега, когато небето над теб се е навъсило, натежало от товара на всекидневието и набъбнало от изпаренията на човешка врява и емоционална разложеност, заставаш, вперила поглед в хоризонта и търсеща мен.  Откри ме когато изчезнах. Досети се, когато те напуснах. Усети носталгия, когато се отдалечих на онова разстояние, което правеше дома невъзможен. Завесата, която прикриваше растящата през годините пустиня вътре в теб, падна с последната осъзната лъжа. Остана ти хоризонта на безнадежността, зад който стоеше океана на депресията… там, където се давеха всички мислещи, че виенското колело е само възход и завъртане нагоре. 

Сега се задавам като торнадо... от пясъка ще издигна онзи последен замък, в който няма да си принцесата, а Кралицата на пустинята! Владетелка на пустоша! Защото и животът ти беше белязан от него!