Ласката на Дървото

илюстрация by Leila Amat Ortega

                                Ласката на Дървото

       Ще приютя и теб… къс изстрадала плът на същество, приживе непознало милувката на покоя. Ще Те приютя… заслужи го. Заслужи откъсването от света на суетата, хистерията да не бъдеш себе си, гизденето с фалшиви нрави, схащания и мечти, накичени като гирлянди по сивите улици на никога неидващ празник. Откъснах Те, защото това, което ти внушиха, че е Любов беше разменна монета на невъзможна за споделяне страст… страстта да бъдеш себе си и видиш едно с Цялото. Излъгаха Те, мило същество. Тази лъжа бе окъпана в кокетна продажност, неправилно отчетени нагони, набити мостри на огледална красота и пластмасова естетика… лъжата, че Холограмата Плът си ти, а не твоя Дом. Но още по-коварна беше лъжата, че Ти, моя звездице, не си тялото си, а някакъв имагинерен и мистичен дух със субстанция, дадена на ишлеме от Велик Майстор на кукли, чийто бич на възмездието е по-дълъг от любовта му… Излъгаха те, Звезда моя… излъгаха.

       Сега, все още дишаща на пресекулки и усещаща влажната ми грапава прегръдка, те приютявам цялата… звездицо моя, защото само аз Те видях в едно… дъщеря на звезда и баща от земна твърд, облечена в играта на елементите. Напомняш ми болката от откъснатите листа, които не се завръщат при мен, а отлитат завинаги. Тях не достигнах, но ще приютя Теб и даря с покой, който заслужи… звездице моя…