Поопърлен

                                    Поопърлен

       Нямах никакви лоши намерения… даже и добри. Бях чел за тези два типа намерения и ми се гадеше от това ангажиращо чувство. Отчитах всички версии за климатичните изменения за шега в диапазон от конспирация до параноя. Нещо в мен подсказваше:

Възможност 1 - че нещастните дегенератчета по върховете са сгафили нещо в опита си да контролират ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО не само на тази планета, но и във всички възможни галактики, вселени и световете там и сега „контролирайки“ са изпуснали контрола и си траят, подпръсквайки небето и заплашващи фигурките, наречени политици, да си затварят шибаната уста и правят на слепи и глухи… нещо, което, последните влагалища можеха да правят прекраснo. 

Възможност 2 - че същите социопат-паразитчета знаят много добре какво се крие зад тази катаклизма и че може би тя е повече нормален процес на тази шибана планета, но сме изтеглили жокера на прецакано поколение и докато ние не знаем колко е фатално това развитие, горните содомист-хуманисти да се приготвят необезпокоявани за евакуация в швейцарските Алпи и подземните градове там или където и да е в издълбаните къртичи дупки на човешката параноя и малодушие. 

Възможност 3 - че това не е фатално развитие и се използва като поредна причина за да се „посплашат“ плебеите и „убедят“ в безалтернативността на новата Партийна Петилетка по пътя към Новия Партиен Световен Ред. 

Възможност 4 - че шибаната ос на проклетата планета действително се е изместила…

       По принцип би трябвало да съзнавам, че плебеи и Дънинг-Крюгеровци като мен нямат право да позволяват „нещо в тях“ да си вади изводи и предполага каквото и да е. Точно тук се заинатих и реших да не се оставям на течението. Какво ако наистина не оставаше много?

       Нямах много опции. Нямаше и никой от биороботите около мен, готов да ме последва в лудостта ми. Да направиш машина на времето не беше въпрос на участие в кръжока „сръчни ръце“. Това, което имах като инфо и бях събирал в черупката на раменете си през последното десетилетие бяха само теоретични постановки без явни експериментални и емпирични доказателства. Бях прецакан априори, но Нещото в мен настоятелно шизофренично настояваше на действия и ангажираност. 

    Учудващо беше, че се набавих с индустриални количества живак по-лесно, отколкото си представях. По този начин осъзнах докъде е стигнало човешкото безхаберие и сюицидност. Сапиенсите си нямаха и най-бегла представа какви количества токсини и отрови изхвърляха ежедневно.

       Грозната машина беше готова за по-малко от година. Беше изправена като звездна порта и чакаше първото си изпитание. Естествено, че си нямах на представа какво ще направи от човек електромагнитен вортекс, задвижващ живак в два карбонни тороида с противоположен спин. Време беше и за първи изпитания, но бях от тъпите копелета и лицемери, обичащи тлъсти пържоли и мръвки, но скимтящ от умиление и жалост за всякакъв вид животни. Тази шизофрения трябваше да се преодолее... но се оказа, че няма време.

       В този ден в нета кръжаха слухове за многобройни пожари, разпръснати по осветената част на северното полукълбо. Докато гледах качените вече в нета филмчета документиращи това, усетих, че шибаното слънце е прекалено пронизващо за 10 сутринта и това, че бях на сянка не играеше роля и не правеше въздуха по-малко нажежен. Светлината също беше необикновена и заредена със странна луминисцентност. Вече наблюдавах как терасата също странно дими. Полетях към проклетата машина…

       Годината е 1990-та и Човечеството е все още лумпенски щастливо и пълно с боклучави надежди и мечти. Защо се отзовах тук, щеше да остане без отговор. Фактът е, че някакси сега трябваше да играя роля на профет и разяснявам. Фък Офф... Отивам да търся живак, проклети копелета!