Концерт за обувки и три токчета

 

Концерт за обувки и три токчета     

     Обувката ме стягаше. Усещах как петата ми туптеше заклещена в не добре свършената работа на китаеца, подиграл се с обувната индустрия и ритъма на вълнообразно болезнено туптене се разминаваше поне с два такта от кривящото загряване на позаспалия оркестър. Представлението се казваше "Концерт за обувки и три токчета" и въпреки, че заглавието не беше обещаващо, плъзналото из пресата съобщение, че в Миланската Ла Скала било видяно от поредната малолетна катерица на Берлускони, останала да аплодира в кокаинов захлас час и половина след края на представлението, събра велможите от Балканския провинциализъм в очакване на нещо повече от скрибуцане на струни опънати в изсушено дърво и надвикване на фалшиви девици. 

    Шибаната обувка ме стягаше, раздипляше фантазията ми и през очите ми минаваше натюрморта на одрани живи крави, чиято кървава кожа се влачеше по улицата теглена от мустакат пакистанец възседнал сглобен на три континента мотор и минал през техническото обслужване на пост индийската култура. 

   Каквото и да поднесете това представление, то не си заслужаваше обувките... През цялото време, докато групата ентусиазирани йодлери на сцената се гавреха с целия диапазон на звуковоте трептения, табелата от магазина отсреща стоеше пред очите ми и провокираше онази издигната духовност в мен, прожектирала удоволствието от намалението с 50 % процента и лъскавите чипици мейд ин Бангладеш. Надявах се поне там кравите да са били достойно одрани...