 |
| илюстрация by ABIBU |
ЛЪЖАТА като сянка на неосъщественото АЗ
/бърз анализ на патологията, наречена Лъжа/
Зад лъжата винаги се крие малодушен страх. И проблемът не се състои в това, че болшинството от хората лъжат почти несъзнателно и по навик, а в това, че общество, което сме си въобразили, че сме изградили, изисква живот в Лъжа. Но нека говорим за Лъжата в индивидуален аспект. Патологичните лъжци винаги носят дозата дегенеративност, запечатана коварно в ДНК-то и белезите, крещящи в човешката физиология. Може много добре да се разбере защо алкохолиците и злоупотребяващите с някои видове забранени психоактивни вещества страдат от патологията на Лъжата. При тях консесуалната Реалност е размита и определено им е трудно да различават събития, директно възприети от съзнанието и анализирани от разума от фантазии и "видения", резултат на бягаща от сензориката на ежедневието психика. Алкохоликът и наркоманът са патологични лъжци в диапазон от забавен фантазьор до лукав и лицемерен негодник. Нека се спрем и на физическите отпечатъци на обременен генофонд, подсказващи патологията на Лъжата, но вече въплътена и манифестираща физиологически. Лъжата сама по себе си е асиметрия и изкривяване като процес. Несъразмерните пропорции в тялото на човек подсказват запечатване на процеси в семейната Матрица, предизвикали асиметрични ефекти във физиологията и особено в лицевата част на главата, устната кухина и зъби, което е логично, отчитайки вербалността на Лъжата. За разлика от съскащия говор, манифестиращ вербалност и семантика, увреждащи психиката на събеседниците, лъжата няма директната агресия на невежеството. Тя е по-скоро секундарен защитен механизъм на психика, страдаща от чувство за малоценност или незначимост. При някои лъжата е лентяйски и мързелив начин да постигнат краткосрочни цели, твърде често свързани с неправилно отчетени нагони, ясно манифестирано при мачовци и донжуановци. Лъжата може да се разгледа и като продукт на страхова невроза, където в акция се вкарва мимикрията на евтиното прикриване. Зачервяването на осъзнатия лъжец подкрепя тази теза. За да бъдем справедливи трябва да споменем, че лъжата има и своите творчески приноси и в областа на културата на обноските и раболепно мутира в лицемерие, даващо ѝ изисканост и салонна приемливост. Лъжата може и да бъде хуманна, лепвайки ѝ разтегливото понятие благородна, и по този начин издигайки я в ранг - полезна. Лъжата може да има и рационална стойност, пусната на бойното поле, и спечелила поредната битка на недоразумението. Както и да разглеждаме лъжата, в крайна сметка се оказва, че тя придобива полярноста на доброто и злото едва след като се разберат мотивите, стоящи зад нея и степента на радиоактивна унищожителност. Тук използваното понятие радиоактивност е аналогията на въздействието на лъжата върху човешката физиология, потвърдено в матрицата на двойния хеликс и четирите базисни аминокиселини. Хора с такива белези не са непременно лоши, зли или неблагонадежни. Те просто следват течението на генетичната обремененост и подсъзнателно повтарят фрагменти от миналото, предизвикани някъде във фамилната история. Безпощадността на гена не е обаче закон и необратим процес. Осъзнавайки тези процеси и с необходимия волеви импулс и внимание е възможно приживе да се коригира наследствената матрица. Когато човек си постави за цел да не лъже и усети очистващият ефект от това и лекотата, с която бива заразен, това се превръща в маниакалност. Тази промяна може първоначално да му създаде сериозни проблеми, конфронтирайки го с предишния му живот, който също е продукт на лъжата. Изключително интересно е да се забележи, и това е феномен доказващ силното взаимодействие и влияние на вербалността и семантиката върху човешката психика, че човек, който е свикнал във взаимоотношенията си да бъде честен, открит и се лишава от показността на преувеличението, когато разговаря с патологичен лъжец е невъзможно да бъде осъществен рационален контакт и диалог без първия да не се "зарази" с лъжа. Това подсказва силно заразителната енергетивност на процесът Лъжа...
/бърз анализ на патологията, наречена Лъжа/
Зад лъжата винаги се крие малодушен страх. И проблемът не се състои в това, че болшинството от хората лъжат почти несъзнателно и по навик, а в това, че общество, което сме си въобразили, че сме изградили, изисква живот в Лъжа. Но нека говорим за Лъжата в индивидуален аспект. Патологичните лъжци винаги носят дозата дегенеративност, запечатана коварно в ДНК-то и белезите, крещящи в човешката физиология. Може много добре да се разбере защо алкохолиците и злоупотребяващите с някои видове забранени психоактивни вещества страдат от патологията на Лъжата. При тях консесуалната Реалност е размита и определено им е трудно да различават събития, директно възприети от съзнанието и анализирани от разума от фантазии и "видения", резултат на бягаща от сензориката на ежедневието психика. Алкохоликът и наркоманът са патологични лъжци в диапазон от забавен фантазьор до лукав и лицемерен негодник. Нека се спрем и на физическите отпечатъци на обременен генофонд, подсказващи патологията на Лъжата, но вече въплътена и манифестираща физиологически. Лъжата сама по себе си е асиметрия и изкривяване като процес. Несъразмерните пропорции в тялото на човек подсказват запечатване на процеси в семейната Матрица, предизвикали асиметрични ефекти във физиологията и особено в лицевата част на главата, устната кухина и зъби, което е логично, отчитайки вербалността на Лъжата. За разлика от съскащия говор, манифестиращ вербалност и семантика, увреждащи психиката на събеседниците, лъжата няма директната агресия на невежеството. Тя е по-скоро секундарен защитен механизъм на психика, страдаща от чувство за малоценност или незначимост. При някои лъжата е лентяйски и мързелив начин да постигнат краткосрочни цели, твърде често свързани с неправилно отчетени нагони, ясно манифестирано при мачовци и донжуановци. Лъжата може да се разгледа и като продукт на страхова невроза, където в акция се вкарва мимикрията на евтиното прикриване. Зачервяването на осъзнатия лъжец подкрепя тази теза. За да бъдем справедливи трябва да споменем, че лъжата има и своите творчески приноси и в областа на културата на обноските и раболепно мутира в лицемерие, даващо ѝ изисканост и салонна приемливост. Лъжата може и да бъде хуманна, лепвайки ѝ разтегливото понятие благородна, и по този начин издигайки я в ранг - полезна. Лъжата може да има и рационална стойност, пусната на бойното поле, и спечелила поредната битка на недоразумението. Както и да разглеждаме лъжата, в крайна сметка се оказва, че тя придобива полярноста на доброто и злото едва след като се разберат мотивите, стоящи зад нея и степента на радиоактивна унищожителност. Тук използваното понятие радиоактивност е аналогията на въздействието на лъжата върху човешката физиология, потвърдено в матрицата на двойния хеликс и четирите базисни аминокиселини. Хора с такива белези не са непременно лоши, зли или неблагонадежни. Те просто следват течението на генетичната обремененост и подсъзнателно повтарят фрагменти от миналото, предизвикани някъде във фамилната история. Безпощадността на гена не е обаче закон и необратим процес. Осъзнавайки тези процеси и с необходимия волеви импулс и внимание е възможно приживе да се коригира наследствената матрица. Когато човек си постави за цел да не лъже и усети очистващият ефект от това и лекотата, с която бива заразен, това се превръща в маниакалност. Тази промяна може първоначално да му създаде сериозни проблеми, конфронтирайки го с предишния му живот, който също е продукт на лъжата. Изключително интересно е да се забележи, и това е феномен доказващ силното взаимодействие и влияние на вербалността и семантиката върху човешката психика, че човек, който е свикнал във взаимоотношенията си да бъде честен, открит и се лишава от показността на преувеличението, когато разговаря с патологичен лъжец е невъзможно да бъде осъществен рационален контакт и диалог без първия да не се "зарази" с лъжа. Това подсказва силно заразителната енергетивност на процесът Лъжа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар