Е хайде

Е хайде... 

Е хайде... Време да се връщам 

и този пристан беше сух 

Защо ли поглед да извръщам 

и този свят е орех кух 

Сънувах я че я прегръщам 

че жив съм бил е явно слух... 

Е хайде... Сцената е жалка 

небесни химни все мълвя 

Нечестивия във вечна свалка 

на нежност знае че кълвя 

И уж със звездна съм закалка 

но тук Отца ни все мълча... 

Е хайде... Стига със сонети 

и Тя си беше само плът 

Заслужаваше все пак куплети 

бои... платна... музеен кът 

И рицарите... и тромпети... 

но не и мен... веч бях отвъд...