Евакуацията

Евакуацията

        Ситуацията не се нуждаеше от кризисен щаб. Не се нуждаеше и от бръснати тикви, в които циркулираше същата кръв минала и издула или неиздула кухините на репродуктивния орган. Този факт обясняваше всичко свързано с мисловната дейност, а вербалността завършваше този ритуал елегантно в цвилещо празнене или конвулсии в реципрочната на тазобедрените стави челюстна мускулатура… Всичко се свеждаше до оплождане.

         Да бъдеш оплоден от алфа мъжкар е въпрос на еволюционен промисъл и целесъобразност. Доколкото Помиярщината се промъкна по етажите на недоосемененото демократично общество, зданието на същото се оцвети от болезнена дегенератщина. Нямаше цвят от дъгата, който да тушира тези фатално зациментирани в арматуризирана безнадежност гротескни статуи на неосъщественото гражданско общество. Арогантността на невежеството придоби Образ и Подобие… Боговете потънаха в печал. 

         Формулата на страха е универсална. Тя включва превръщането на конкретен и обектно насочен страх в абстрактен и мистифициран такъв. Няколко хилядолетия зли и жестоки Богове или неудобни местенца, като ада, гарантираха тези страхове, превръщайки Страха от гаранция за оцеляване в невротична рефлексия на психясало стадо. Дойде време за още по - невидима партенка, в която атеистичната наука изигра ролята на Профета. Така блесна на Небосклона холограмата на недоразумението наречено РНК, символизирано в патогенната си форма чрез понятието Вирус. Един кофти Бог бе излюпен в костната черупка на новите жреци на Знанието наречени учени. И отново, като в предбиблейски времена, храмовете се напълниха с проститутки. 

         Да се евакуираш в такива времена е въпрос на топки и сърдечни тоци. Да дръпнеш класически шалтера е алтернатива и вариант за жертви и недоклатени или недоклатващи био единици. Това е и вариант за мутанти движещи се в трите битийни измерения на Апване, Пийване… ТИЯ ТРИ РАБОТИ. Вегитирането не е вариант на оцеляване. Оцеляването е гарантирано само от адекватна и налична съзнателна дейност, а в условията на неосъществения свръх човек е необходимо и самонаблюдение на съзнателната дейност, единственото, което ни различава от животните. 

         На пръв поглед, да се евакуираш на територия незаразена от Емоционална Чумна Пандемия е невъзможно в условията на стария - нов троцкистки Интернационал, оцветен днес в подмамващото понятие Глобализъм. Бягството по екзотеричните пътеки, които насилствено са били прорязвани още в училище в рохкавите детски мозъци, се оказва безсмислено. Все някой от сателитите на Илон Мъск ще догони Беглеца. Някоя 5 та генерация микровълнова печка, подхвърлена като метод за комуникация, винаги ще има пълен обхват. Интересния дизайн на голямия макро чип в ръцете на жигосаното добиче, ще държи същото в рамките на пасището на модерната ферма. Навън спасение няма… 

         Деня, в който се евакуирах беше помрачен за пореден път от зурните на модерните глашатаи, които за пореден път пръскаха екстрементите на информационното разстройство под формата на благовонна тор посипана от Високите Порти на задкулисието. Тази воня пропиваше всеки кът на изнемощялата от педофилска страст сиротна планета Земя. Усетих киселата и токсичност да ме разяжда отвътре. Крепостта на единственото нещо даващо ми основание да съм тук, наречено Съзнание, ерозираше във фатална финалност. В този момент, един медитативен полъх ме изтръгна от тази задушаваща прегръдка и ме запокити в картини от миналото. Видях на ускорена лента предците гиганти послали пътищата, по които вървим и сме стигнали до тук. Видях сватби и погребения. Песни и танци, траур и неволя, но и цветя, възторг във времена, където кръв, глад и смърт са били ежедневие. Усетих липсата на страх и това, че хармонията на контакта с природата им е давал силата и усещането, че няма нищо фатално и, че смъртта е неразделна част от човешкото проявление. Усетих, че вярата им в Бог не е било проповед и небесни химни, а начин на живот и отношение един към друг. Усетих, че ТЕ не са мислили, а са живели Бог и, че за тях Той не е бил мистично същество, а живот… тук и сега. Тяхния Бог е бил ЖИВ и е дишал във всяко тяхно движение, помисъл и емоция… невинноста на децата!

          Завърнах се… Евакуирах се. Видях Бъдещето като здраво и градивно минало, по което гиганти са сяли онази вяра и надежда, която не може да бъде унищожена и потъпкана от куп малодушни нищожества… ЗАЩОТО ЧОВЕК ВСЕ ОЩЕ ЗВУЧИ ГОРДО!