Тиаза

Тиаза 

Да протестирам... 
все в нечии очи се взирам 
да се намирам... 
отреща казват че умирам 
дали това не бях пък аз 
смъртта прегръща ме със сласт... 

Да викам... 
кой ли Бог да предизвикам 
Да се хихикам... 
в чия комедия да тананикам 
но само тласъци в кръвта 
подсказва - Гений е плътта... 

Да те обичам... 
персеци веч зад тебе тичам 
Да се обричам... 
във порите ти все се стичам 
Това туптящо в теб сега 
не е сърце, а аз трептя... 

Да Те прегръщам... 
в обятията Ти да се завръщам 
Да Те преглъщам... 
отивайки си поглед да извръщам 

Наречена Фаталната Жена 
но не и Ти... красива си лъжа...