Еростетика

Еростетика

       - Здравей! - прошепна тя, присядайки на ръба на леглото и отправяйки поглед към мъжа отсреща. Той беше вече тук. Стоеше също така приседнал на своето легло и вперил усмихнат поглед в нея. 

       - Здравей... - чу се късо и небрежно от другия ъгъл. 

       - Бих искала да се освежа набързо. Ще ме извиниш, нали? - наведената глава и обсипалите лицето коси, заедно със свитите напред рамене, създаваха впечатление на детска свенливост и нерешителност. 

       - А би ли имала нещо против да те наблюдавам докато се събличаш? - поглади я кадифения мъжки глас и не остави опция за "Не".

       Привлекателната и пищна жена се надигна като в забавен кадър от леглото. Свилата се на вълни пола се изпъна и гънките обгърнаха цялата естетика на онази част от тялото ѝ, която изразяваше женствеността, която не може да бъде прикрита и коригирана с парцали, дрънкулки или аксесоари. Тази решаваща част от коленете до талията съдържаше онзи първичен зов, който не можеше да бъде преработен от скалпела на човешката естетика и модерност. Зад тези форми се криеше нещо повече от репродуктивната рулетка на генофонда и възможността на човек да обхване хармониращи пропорции, далеч надхвърлящи визуалността на сапиенса. Тази статуя на космическа женственост срутваше всякакъв дизайн около себе си. 

       Всичко това беше попивано от неподвижно приседналия мъж с подпрени лaкти на коленете и само дланите, обгръщащи и галещи една друга издаваха прикритата възбуда. Пред него стоеше същество от друго измерение. То не беше от пъстро боядисаните като великденски яйца сенки, кръстосващи с шарещи зеници улиците и моловете и пръскащи насилствен магнетизъм. Тя не беше кълчеща кокили в анорексична механичност кукла от модно ревю или прелъстяваща със змийска находчивост стриптизьорка, сбъркала пилона с пренадървен израстък. Тя беше богиня, блестяща с простотата и изчистеността на женската природа, неизискваща прикритие, мимикрия и артистичност. 

       Свличащият се на руло и навиван от бледите длани на красавицата чорапогащник предизвикаше нов талаз от кръв в лицето на наблюдателя. Под него блесваше с ослепителна белота плът, чиято облачна пухкавост и нежност вледеняваха мозъка, създавайки особена свръхпроводимост, невъзможна да повлече нещо като мисловен процес със себе си. Малко преди рулото да се изтръгне от изпънатия като копие и пронизващ стаята глезен на леко повдигнатото бедро на самодивата, старият вълк откъсна дланите си една от друга, зарови пръсти в косите на приведената си глава и насилствено забоде поглед в земята. Това беше все още началото. Прегряването беше противопоказно. 

       Застаряващият мъж пропусна, заковал блик в пода, как черният дантелен трапец се спусна по стръмнината на безкрайните бедра и последва за миг глезена, отправящ се вече към очаквания душ. Голата Венера извърна глава, сякаш искаше да си вземе сбогом, но лицето издаваше скорошно завръщане. 

       А и се искаше да се промуши в пространството и с хищен скок да сграбчи зрелия самец отсреща, да притисне тялото си към него и агонизира в сменящи се прегръдки, докато потта не замени душа, който трябваше да вземе! Не ѝ трябваше струята вода, отмиващата и размазваща сивотата и смрадта на деня! Тя искаше изригването на потта, гейзери, разбиващи кората на застиналата тривиалност и идилия на бетонното безразличие на всекидневиeто. Искаше горене! Врене в адски огън! Кипене в пречистваща страст и всичко това докато не усети лекотата на пепелта! Искаше да се разтвори в пространството, където огънят и вятърът танцуваха валса на всеотдайността, волна и раболепна прегръдка провокираща светлината на звездите.

       Нежния силует се скри зад вратата, оставяйки стаята непоносимо празна. Времето отново зацикли в монотонността на триизмерната естетика на пространството и създаде болезнено чувство за вакуум в черепа на наблюдателя.

       Той също се изправи чевръсто и запъти към своята баня.